Последна саможертва

нала, че Таша знае за мен и Дмитрий, и се почувствах малко

зле. Дали е знаела, че аз съм била една от причините той да я

отхвърли? И ако е знаела, на още колко други също им е било

известно? Вероятно Кристиан ѝ бе казал, но нещо ми подсказ-

ваше, че и други вече бяха започнали да се досещат. След на-

падението над Академията, реакцията ми сигурно е била дос-

та показателна за чувствата ми към Дмитрий. Може би да се

каже сега на Ханс, не беше кой знае колко голямо разкритие.

Тайната не би могла да остане такава още дълго.

Албърта се прокашля и най-сетне заговори:

– Мисля, че в момента имаме много по-важни неща, за ко-

ито да се безпокоим, отколкото да нищим някаква любовна

история, която може да я е имало, а може и да не е.

Стийл я стрелна невярващо с поглед и удари с юмрук по

масата.

 86 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Това е много сериозно. Ти знаела ли си?

– Всичко, което знам, е, че се отдалечаваме от същността –

отвърна тя, ловко избягвайки въпроса. Албърта беше около

двадесет години по-възрастна от Стийл и строгият поглед,

който му хвърли, ясно казваше, че той се държи детински и

само ѝ губи времето. – Мисля, че сме се събрали тук, за да

разберем дали госпожица Хатауей е имала съучастници, а не

да се ровим в миналото ѝ. И така, засега можем със сигурност

да кажем, че единственият, който ѝ е помогнал, е бил Беликов

и той го е направил заради безразсъдно привличане. Това го

прави беглец и глупак, но не и стригой.

Никога не съм мислила за връзката си с Дмитрий като за

„безразсъдно привличане“, но думите ѝ бяха посрещнати с

разбиране. Нещо в израженията на Ханс и Стийл ме караше

да мисля, че много скоро целият свят щеше да узнае за нас, ала

това беше нищо в сравнение с убийство. И ако това беше още

едно доказателство, че Дмитрий вече не е стригой, то тогава,

ако някога го заловяха, щяха да го затворят, но не и да го про-

нижат със сребърен кол. Благодаря ти за милостта, Господи.

Разпитът на Лиса продължи още малко, преди пазителите

да решат, че тя не е замесена в моето бягство (поне не мо-

жеха да докажат нейно участие). Тя се беше справила добре,

преструвайки се през цялото време на изненадана и объркана,

дори успя да пролее и няколко сълзи, докато признаваше кол-

ко се е излъгала в мен. Беше подкрепила представлението си с

малко внушение – не толкова силно, че да промие мозъците на

разпитващите я, но достатъчно, за да превърне първоначал-

ния гняв на Стийл в съчувствие. Беше ми по-трудно да отгат-

на какво мислеше Ханс, но докато групата си тръгваше, той

напомни на Таша и Кристиан, че по-късно ще говори с всеки

един от тях, за предпочитане насаме.

През това време следващият чакаше на горещия стол в ко-

ридора: Еди. Лиса му се усмихна като на приятел. Нямаше

никакъв признак, че двамата са част от заговор. Еди ѝ кимна