Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Дагни гледаше право в нея.
— Не знам.
— Но вие не можете да пренебрегнете тази възможност.
— Напротив — Дагни се обърна.
— Но едва ли е необходимо да бъда по-ясна.
— Необходимо е, ако искате да продължим разговора.
Очите на Лилиан се преместиха върху лицето на Риърдън, търсейки знак, който да й помогне да реши дали да продължи или да спре. Той не й помагаше.
— Госпожице Тагарт — каза тя, — не съм ви равна по философска висота. Аз съм просто съпруга. Моля ви, дайте ми тази гривна, ако не искате да си помисля онова, което мога да си помисля и което не искате да назовавам.
— Госпожо Риърдън, това ли е начинът и мястото, по който сте избрали да намекнете, че спя със съпруга ви?
— Разбира се, че не! — викът й издаваше панически внезапен рефлекс — като рязко отдръпване на ръката на джебчия, заловен на местопрестъплението. Тя добави с ядосан, нервен кикот, със саркастичен и искрен тон, който признаваше колебливо истинското й мнение: — Това би било последното, която бих помислила.
— Тогава би ли се извинила на госпожица Тагарт? — каза Риърдън. Дагни сдържа дъха си, потискайки всичко, освен леко задъхване. И двете се обърнаха към него. Лилиан не видя нищо на лицето му, Дагни видя мъчение.
— Не е необходимо, Ханк — каза тя.
— Необходимо е. За мен — студено отговори той, без да я поглежда, но гледаше Лилиан заповеднически — заповед, която не можеше да остане неизпълнена. Лилиан изучаваше лицето му с меко учудване, но без притеснение или гняв, като човек, изправен срещу незначителна загадка.
— Но разбира се — отстъпчиво каза тя, гласът й отново беше с покоен и самоуверен. — Моля приемете извиненията ми, госпожице Тагарт, ако съм създала впечатление, че подозирам съществуването на връзка, която смятам за невероятна за вас, а и, познавайки неговите наклонности, невъзможна за мъжа ми.
Тя се обърна и се отдалечи безразлично, оставяйки ги заедно, сякаш решително доказвайки думите си.
Дагни стоеше неподвижно, със затворени очи; мислеше си за нощта, когато Лилиан й беше дала гривната. Тогава той беше застанал на страната на жена си — сега беше застанал на нейната. От тримата тя беше единствената, която разбираше напълно значението на това.
— Каквото и да е най-лошото, което искаш да ми кажеш, ще бъдеш права.
Тя го чу и отвори очи. Той я гледаше студено, със сурово лице, без знак на болка или извинение, който да предполага надежда за прошка.
— Мили мой, не се измъчвай така — каза тя. — Знам, че си женен. Никога не съм се опитвала да избягам от това. И тази вечер не ме наранява.
Първата й дума беше най-силният от поредицата удари, които той усети: никога не беше я използвала преди. Никога не беше му показвала този нежен тон. Никога не беше говорила за брака му в уединението на техните срещи — а и въпреки това го правеше тук с лекота и простота. Тя видя гнева по лицето му, бунта срещу съжалението, намерението да каже с презрение, че не си е признал никакво мъчение и няма нужда от помощ, сетне разбирането, че тя познава лицето му толкова добре, колкото и той нейното… Той затвори очи, наведе глава за миг и каза съвсем тихо:
— Благодаря.
Тя се усмихна и се отдалечи.
Джеймс Тагарт държеше празна чаша от шампанско в ръка и забеляза припряността, с която Балф Юбанк махна на един минаващ сервитьор, сякаш сервитьорът беше виновен за непростим пропуск. След това Юбанк довърши изречението си:
— … но вие, господин Тагарт, знаете, че човек, който живее в по-висш план, не може да бъде разбран или оценен. Това е безнадеждна битка — да се опитваш да получиш подкрепа за литература в свят, управляван от бизнесмени. Те са просто тесногръди, вулгарни хора от средната класа, или пък хищни диваци като Риърдън.
— Джим — каза Бъртрам Скъдър, тупвайки го по рамото — най-добрият комплимент, който мога да ти направя, е, че не си истински бизнесмен!
— Ти си културен човек, Джим — каза доктор Причът — не си бивш миньор като Риърдън. Не трябва да ти обяснявам изключителната нужда от помощ от страна на Вашингтон за висшето образование.
— Наистина ли харесахте последния ми роман, господин Тагарт? — продължаваше да пита Балф Юбанк. — Наистина ли ви хареса?