Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Какво целиш?
Тя се засмя.
— Всъщност същото, което и ти, Джим. Но, практически погледнато, нищо такова. Просто услуга, която ти направих, без да ми трябва услуга в замяна. Не се притеснявай, не лобирам за никакви специални интереси. Не се опитвам да изстискам някаква специална директива от господин Мауч. Дори не си прося диамантена корона от теб. Освен, разбира се, ако е корона от нематериален вид, каквато би била твоята признателност.
Той я погледна право в нея за пръв път, с присвити очи и лице, отпуснато в същата полуусмивка като нейната, с израз, който означаваше и за двамата, че са се почувствали удобно заедно: израз на презрение.
— Знаеш, че винаги съм ти се възхищавал, Лилиан, като на една наистина ненадмината жена.
— Осъзнавам го.
Слой насмешка покриваше леко меките нотки на гласа й като лак. Той я изучаваше нагло.
— Трябва да ми простиш, ако мисля, че известно любопитство е позволено между приятели — каза той, без тон на извинение. — Чудя се от какъв ъгъл разглеждаш възможността за някои финансови ангажименти — или загуби, — които да се отразят на твоите лични интереси.
Тя сви рамене.
— От ъгъла на ездачка, скъпи. Ако имаш най-силния кон в света, му стягаш юздите толкова, че да те носи удобно, дори и това да означава да пожертваш пълния му капацитет, дори и пълната му скорост никога да не се види и огромната му сила да се похаби. Ще го направиш, защото ако го оставиш на пълна скорост, ще те хвърли за нула време… Все пак финансовите аспекти не са основната ми грижа, нито пък твоята, Джим.
— Наистина съм те подценил — бавно каза той.
— Е, това е грешка, която искам да ти помогна да поправиш. Знам какви проблеми ти причинява той. Знам защо те е страх от него, а и имаш добри причини да е така. Но… ти си в бизнеса и в политиката, така че ще се опитам да го кажа на твоя език. Един бизнесмен казва, че може да достави стоките, а политическият агитатор казва, че може да достави гласовете, нали така? Това, което искам да знаеш, е, че аз мога да ти го доставя когато пожелая. Можеш да действаш съобразно това.
Според кодекса на приятелите му разкриването на някаква част от личността си означаваше да дадеш оръжие на врага си, но той прие признанието й и му отвърна:
— Де да бях толкова умен като сестра ми.
Тя го погледна без учудване; думите не й се сториха неуместни.
— Да, там е трудно — каза тя. — Няма ли раними места? Няма ли слабости?
— Никакви.
— Любовни връзки?
— Боже, не!
Тя вдигна рамене в знак, че трябва да сменят темата — Дагни Тагарт беше човек, с който не искаше да се занимава.
— По-добре да те оставям, че да можеш да си поговориш с Балф Юбанк — каза тя. — Изглежда притеснен, защото не си го погледнал цяла вечер и се чуди дали литературата ще остане без приятел в съда.
— Лилиан, ти си чудесна! — спонтанно каза той.
Тя се засмя.
— Това, скъпи мой, е нематериалната корона, която исках!
Остатък от усмивка остана на лицето й, докато се движеше през тълпата — неясна усмивка, която меко премина в израз на напрежение и скука, като този на всички лица около нея. Тя се движеше напосоки, наслаждавайки се на това да усеща, че я гледат, а сатенената й рокля с цвят на яйчена черупка блещукаше като тежък крем при движението на високото й тяло.
Онова, което прикова вниманието й беше синьо-зеленият проблясък, само за миг, на китката на слаба ръка. След това видя финото тяло, сивата рокля, крехките голи рамене. Спря и погледна намръщено гривната. Дагни се обърна, докато се приближаваше. От всичко, което предизвикваше негодуванието на Лилиан, безразличната вежливост на лицето на Дагни беше най-голямото.
— Какво мислите за сватбата на брат си, госпожице Тагарт? — небрежно и с усмивка попита тя.
— Нямам мнение за нея.
— Да не искате да кажете, че не я смятате за достойна за внимание?
— Ако искате да съм точна — да, точно това смятам.
— Но не виждате ли някакво чисто човешко значение в нея?
— Не.
— Не мислите ли, че човек като съпругата на брат ви заслужава някакъв интерес?
— Ами не.
— Завиждам ви, госпожице Тагарт. Завиждам на олимпийската ви дистанцираност. Това, мисля, е тайната защо низшите смъртни не могат и да се надяват да постигнат вашите успехи в бизнеса. Те позволяват вниманието им да бъде отклонявано, дори и да е само за това да признаят достижения в други области.
— За какви достижения говорим?