Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Тъкмо това искаше, мислеше си той, докато осъзна, че се усмихва, виждайки Франсиско в тълпата — тъкмо това странно чувство на очакване, което съдържаше любопитство, забавление и надежда.
Франсиско като че ли не беше го забелязал. Риърдън чакаше, борейки се с желанието да се приближи — не и след онзи разговор, мислеше си — защо да го правя? Какво ще му кажа? А след това, със същата усмивка и леко сърце, той се оказа на половината път през залата, към групата, която заобикаляше Франсиско д’Анкония. Чудеше се, докато ги гледаше, защо тези хора са привлечени от Франсиско, защо искат да го затворят в плътен кръг, при условие, че неприязънта им беше очевидна зад усмивките им: Лицата им намекваха за някакъв странен израз — не на страх, а на страхливост — израз на виновен гняв. Франсиско беше притиснат отстрани на мраморното стълбище, наполовина излегнат, наполовина седнал на стълбите — нехайността на позата му, комбинирана със строгата официалност на дрехите му, му придаваше изключително елегантен вид. Неговото лице беше единственото с безгрижен вид и бляскава усмивка, която подхождаше на наслаждението от партито, но очите му изглеждаха умишлено безизразни, без следа от веселост, показвайки, като предупредителен сигнал, единствено изострено внимание.
Застанал незабелязано на края на групата, Риърдън чу една жена с огромни диамантени обици и увиснало, нервно лице, да пита напрегнато:
— Сеньор д’Анкония, какво мислите, че ще стане със света?
— Точно каквото заслужава.
— О, колко жестоко!
— Не вярвате ли в действието на моралния закон, госпожо? — сериозно попита Франсиско. — Аз вярвам.
Риърдън чу Бъртрам Скъдър, извън групата, да казва на едно момиче, което се възмущаваше от чутото:
— Не му позволявайте да ви обърка. Знаете ли, парите са коренът на всяко зло, а той е типичен продукт на парите.
Риърдън не мислеше, че Франсиско е чул това, но го видя да се обръща към тях със сериозна, вежлива усмивка.
— Значи мислите, че парите са коренът на всички злини? — каза Франциско Д’Анкония. — Запитвали ли сте се някога какъв е коренът на парите? Парите са средство за размяна, което не може да съществува без произведени стоки и хора, способни да ги произведат. Парите са материалната форма на принципа, че хората, които искат да правят сделки помежду си, трябва да го вършат чрез покупко-продажби, като дават стойност за стойност. Парите не са средството на лентяите, които просят от това, което имате, със сълзи, нито на мародерите, които ви го отнемат със сила. Парите са станали възможни единствено благодарение на хората, които произвеждат. Това ли смятате за злина?
Когато приемате пари като отплата за усилията ви, го правите само заради убеждението, че ще ги замените срещу продукта от усилията на други хора. Не просяците и мародерите придават стойност на парите. Нито океан от сълзи, нито всичките оръжия на света могат да превърнат онези късчета хартия в портфейла ви в хляб, който ви е нужен, за да преживеете утрешния ден. Онези късчета хартия, които би трябвало всъщност да са злато, са знаците на честта, вашият дял от създаденото от хората, които произвеждат. Портфейлът ви е израз на надеждата, че някъде по света около вас има хора, които не биха пренебрегнали моралния принцип, в който се корени смисълът на парите. Това ли смятате за злина?
Търсили ли сте някога корените на производството? Разгледайте един електрически генератор и се опитайте да си кажете, че е бил създаден от физическия труд на безразсъдни добичета. Пробвайте да отгледате поне едно зрънце жито без знанията, оставени ви от хората, които е трябвало първи да открият как се прави. Пробвайте да се сдобиете с храна само чрез физически действия и ще разберете, че човешкият ум е коренът на всички произведени стоки и на цялото съществувало някога на земята материално богатство.
Вие обаче твърдите, че парите се печелят от силните за сметка на слабите? Каква сила имате предвид? Не е силата на оръжието или на мускулите. Благосъстоянието е продукт на способността на човека да мисли. Тогава дали парите се печелят от човека, който е изобретил двигател за сметка на тези, които не са го изобретили? Дали се печелят от интелигентните за сметка на глупавите? От способните за сметка на некомпетентните? От амбициозните за сметка на мързеливите? Парите биват изработени — преди да могат да бъдат изпросени или ограбени, — изработени от усилията на всеки честен човек в съответствие с конкретните му способности. Честен човек е този, който знае, че не може да потребява повече, отколкото е произвел.