Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
На Тагарт му се искаше Франсиско да не говори толкова високо, щеше му се хората да не се събират около тях.
— Справяш се изключително добре — каза той с безопасния тон на професионален комплимент.
— Да, нали? Чудесно е как акциите на „Д’Анкония мед“ се качиха през последната година. Но не мисля, че трябва да се надувам много за това — в света не остана много конкуренция, човек няма къде да инвестира парите си, ако случайно забогатее бързо, но съществува „Д’Анкония мед“, най-старата компания в света, най-сигурният избор векове наред. Помисли си само какво е преживяла през годините. Така че ако вие сте решили, че това е най-доброто място за скритите ви пари, което не може да бъде разрушено, че трябва да се появи някакъв изключително необичаен човек, за да разруши „Д’Анкония мед“ — е, прави сте.
— Чувам, че си започнал да взимаш отговорностите си сериозно и си се заловил с бизнеса. Казват, че работиш доста усилено.
— Нима някой го е забелязал? Старомодните инвеститори смятаха за важно да наблюдават какво прави президентът на компанията. Модерните инвеститори не мислят, че е важно да знаят. Не мисля, че дори поглеждат дейността ми.
Тагарт се усмихна.
— Но гледат данните от борсата. Това казва всичко, нали?
— Да. Да, така е, дългосрочно.
— Трябва да кажа, че съм доволен, че не се интересуваш само от партита през последната година. Резултатите личат в работата ти.
— Нима? Е, още не съвсем.
— Предполагам — каза Тагарт с внимателен тон, който съдържаше непряк въпрос, — че трябва да се чувствам поласкан, че си решил да дойдеш на този прием?
— О, но аз трябваше да дойда. Мислех, че ме очакваш.
— Ами не, не… тоест…
— Трябваше да ме очакваш, Джеймс. Това е великото, официално преброяване, на което жертвите идват, за да покажат колко лесно е да ги унищожиш, а унищожителите сключват пактове за вечна дружба, които траят по три месеца. Не знам към коя група точно принадлежа, но трябваше да дойда и да ме преброят, нали?
— Какво, по дяволите, си мислиш, че казваш? — изкрещя бясно Тагарт, виждайки напрежението в лицата наоколо.
— Внимавай, Джеймс. Ако се опиташ да се престориш, че не ме разбираш, ще го кажа много по-ясно.
— Ако си мислиш, че ще ти позволя да твърдиш…
— Мисля, че е забавно. Беше време, когато хората се страхуваха някой да не разкрие някоя тяхна тайна, която е неизвестна на тези около тях. Днес се боят от това, че някой ще назове онова, което всички знаят. Вие, практичните хора, замисляли ли сте се, че това е напълно достатъчно, за да разруши цялата ви голяма, сложна структура, с всичките ви закони и пушки — просто някой да назове истинската същност на онова, което правите?
— Ако си мислиш, че можеш да дойдеш на тържество като тази сватба, за да обиждаш домакина…
— Джеймс, аз дойдох тук да ти благодаря.
— Да ми благодариш?
— Разбира се. Направи ми голяма услуга — ти и твоите момчета във Вашингтон, и тези в Сантяго. Само се чудя защо никой от вас не си даде труда да ме уведоми. Тия директиви, които някой е издал тук преди няколко месеца, задушават цялата медодобивна промишленост в тази страна. И резултатът е, че изведнъж трябва да внасяте много по-големи количества мед. А къде по света има останала мед, ако не в „Д’Анкония мед“? Така че, виждаш, имам солидни причини да съм благодарен.
— Уверявам те, че нямам нищо общо с това — припряно каза Тагарт — и освен това, жизненоважната икономическа политика на тази страна не се определя от съображения като тези, за които намекваш, нито…
— Знам как се определя, Джеймс. Знам, че сделката е започнала с момчетата в Сантяго, защото са на хранилката на д’Анкония от векове — разбира се, „хранилка“ не е блага дума, по-точно е да кажем, че „Д’Анкония мед“ им плаща пари за защита от векове, нали така му викат вашите гангстери? Нашите момчета в Сантяго му викат данъци. Получават си дела от всеки продаден тон мед на д’Анкония. Така че имат солиден интерес да продавам колкото се може повече тонове. Но в един свят, който се превръща в Народна република, това е единствената страна, където хората не са принудени още да копаят за корени в гората, за да оцелеят, така че това е единственият пазар, останал на Земята. Момчетата в Сантяго искаха дял от този пазар. Не знам какво са предложили на момчетата във Вашингтон, или пък кой е изтъргувал нещо и с кого, но знам, че и ти си някъде по веригата, защото притежаваш солидно парче от акциите на „Д’Анкония мед“. И със сигурност ти е доставило удоволствие — тази сутрин, преди четири месеца, в деня след издаването на директивата — да видиш какъв невероятен скок постига „Д’Анкония мед“ на борсата. Направо е изскочила от листа с цифрите и те е праснала по лицето.