Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Не отдавате ли някакво признание на жените, които достигат невероятни висоти на завоеванието не в промишлеността, а в човешките дела?
— Не мисля, че има такова нещо като „завоевание“ в човешките дела.
— О, но вижте например колко напрегнато трябва да работят другите жени — ако работата беше единственото, с което разполагаха, — за да постигнат това, което е постигнало онова момиче чрез личността на брат ви.
— Не мисля, че тя знае каква е същността на онова, което е постигнала.
Риърдън ги видя заедно и се приближи. Чувстваше, че трябва да чуе, независимо от последствията. Спря мълчаливо до тях. Не знаеше дали Лилиан е забелязала присъствието му, но знаеше, че Дагни го е видяла.
— Покажете все пак малко щедрост към нея, госпожице Тагарт — каза Лилиан. — Поне щедростта на вниманието. Не бива да презирате жените, които не притежават блестящия ви талант и които упражняват собствените си дарби. Природата винаги балансира даровете си и предлага компенсации, не мислите ли?
— Не съм сигурна, че ви разбирам.
— О, сигурна съм, че не искате да го формулирам по-ясно.
— Тъкмо напротив.
Лилиан ядосано потръпна — жените, които бяха нейни приятелки отдавна щяха да я разберат и да я спрат, но това беше нов за нея противник — жена, която отказваше да бъде наранена. Тя нямаше против да се изрази и по-ясно, но видя, че Риърдън я гледа. Усмихна се и каза:
— Вижте например снаха си, госпожице Тагарт. Какъв шанс има тя да се издигне в обществото? Никакъв, по вашите взискателни стандарти. Не би могла да направи успешна кариера в бизнеса. Не притежава необичайния ви ум. Освен това мъжете биха направили това невъзможно за нея. Щяха да я намерят за твърде привлекателна. Така че тя се е възползвала от факта, че мъжете имат стандарти, които, за съжаление, не са така високи като вашите. Прибягнала е до таланти, които, сигурна съм, вие презирате. Никога не сте се опитвали да се състезавате с нас, по-низшите жени, в единствената област на нашата амбиция — власт над мъжете.
— Ако го наричате власт, госпожо Риърдън, тогава не, не съм.
Тя се обърна, за да си тръгне, но гласът на Лилиан я спря.
— Ще ми се да вярвам, че сте напълно последователна, госпожице Тагарт, и напълно лишена от човешки слабости. Ще ми се да вярвам, че никога не сте изпитвала желание да ласкаете или да обиждате някого. Но виждам, че очаквахте Хенри и аз да сме тук тази вечер.
— Не, не мога да кажа такова нещо, не съм виждала списъка с гости на брат си.
— Тогава защо носите тази гривна?
Очите на Дагни се приковаха в нейните.
— Винаги я нося.
— Не мислите ли, че довеждате шегата твърде далеч?
— Това никога не е било шега, госпожо Риърдън.
— Тогава ще ме разберете, ако кажа, че бих желала да ми върнете тази гривна.
— Разбирам ви. Но няма да ви я върна.
Лилиан изчака за миг, сякаш за да позволи и на двете им да разберат значението на мълчанието си. За пръв път издържа погледа на Дагни, без да се усмихне.
— Какво очаквате да си помисля, госпожице Тагарт?
— Каквото ви харесва.
— Какъв е мотивът ви?
— Знаехте мотива ми, когато ми дадохте гривната.
Лилиан погледна Риърдън. Лицето му беше безизразно — тя не видя реакция, дори и намек за намерение да й помогне или да я спре — нищо, освен внимание, което я накара да се почувства така, сякаш стои пред прожектор. Усмивката й се върна като щит, весела, покровителствена усмивка, предназначена да превърне темата отново в обикновен светски разговор.
— Сигурна съм, госпожице Тагарт, че разбирате колко неподходящо е това.
— Не.
— Но вероятно знаете, че поемате опасен и грозен риск.
— Не.
— Не взимате ли предвид възможността… да бъдете разбрана погрешно?
— Не.
Лилиан поклати глава в усмихнат упрек.
— Госпожице Тагарт, не мислите ли, че това е случай, в който човек не може да си позволи да се втурне в абстрактна теория, а трябва да вземе предвид практическата реалност?
Дагни не се усмихваше.
— Никога не съм разбирала какво значи подобно твърдение.
— Значи, че вашето поведение може да е силно идеалистично — сигурна съм, че е така, — но, за съжаление, повечето хора не споделят възвишеното ви мислене и ще изтълкуват погрешно действието ви по начин, който ще бъде ужасно неприятен за вас.
— Тогава отговорността и рискът ще бъдат техни, не мои.
— Възхищавам се на вашата… не, не бива да казвам „невинност“, дали не е „чистота“? Сигурна съм, че никога не сте си го помисляли, но животът не е толкова прав и логичен като… като железопътна релса. Достойно за съжаление е, но е възможно възвишените ви намерения да накарат хората да си помислят неща, които… които, знаете, сигурна съм, ще бъдат мръсни и скандални.