Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Орън Бойл погледна към групата, докато прекосяваше стаята, но не спря там. Погледът беше достатъчен, за да прецени естеството на нейните притеснения. Честно е, помисли си, човек трябва да търгува с нещо. Той знаеше какво точно се търгува, но не си направи труда да го назове.
— Ние сме в зората на нова ера — каза Джеймс Тагарт над ръба на чашата си с шампанско. — Ние разбиваме порочната тирания на икономическата власт. Ще освободим човека от управлението на долара. Ще освободим духовните си цели от зависимостта от собствениците на материални средства. Ще освободим културата си от примката на печалбарите. Ще построим общество, посветено на висши идеали, и ще заменим аристокрацията на парите…
— … с аристокрация на връзките — каза един глас зад групата.
Те се извърнаха. Човекът срещу тях беше Франсиско д’Анкония. Лицето му беше почерняло от лятното слънце, а очите му бяха точно с цвета на небето в ден като онзи, в който беше придобил тена си. Усмивката му напомняше за лятна сутрин. Начинът, по който носеше официалния си костюм караше останалите в тълпата да изглеждат така, сякаш са се маскирали с наети костюми.
— Какво има? — попита той във възцарилата се тишина. — Да не би да казах нещо, което някой тук не знае?
— Как ти се озова тук? — това беше първото нещо, което Джеймс Тагарт успя да каже.
— Със самолет до Ню Йорк, после с такси, а накрая — с асансьора от апартамента ми, петдесет и три етажа над теб.
— Нямах предвид… Исках да кажа…
— Не изглеждай толкова учуден, Джеймс. Ако кацна в Ню Йорк и чуя, че има парти, няма да го пропусна, нали? Винаги си казвал, че съм хрътка за купони.
Групата ги наблюдаваше.
— Радвам се да те видя, разбира се — внимателно каза Тагарт и добави войнствено, за баланс: — Но ако си мислиш, че…
Франсиско не прие заплахата, остави изречението на Тагарт да увисне във въздуха и попита вежливо:
— Ако си помисля какво?
— Разбираш ме много добре.
— Да, така е. Да ти кажа ли какво мисля?
— Това не е моментът за никакви…
— Мисля, че трябва да ме представиш на булката си, Джеймс. Маниерите ти никога не са ти били силна страна, обикновено ги губиш в извънредни ситуации, а точно това е моментът, в който човек има най-голяма нужда от тях.
Докато се обръщаше, за да го придружи до Черил, Тагарт дочу лек звук, който идваше от Бъртрам Скъдър — беше зародиш на кикот. Тагарт знаеше, че хората, които се тълпяха в краката му преди миг, чиято омраза към Франсиско д’Анкония беше вероятно по-голяма от собствената му, все пак се наслаждаваха на спектакъла. Последствията от това бяха сред нещата, които не се опитваше да назовава.
Франсиско се поклони на Черил и я поздрави, сякаш беше булка на престолонаследник. Докато наблюдаваше нервно, Тагарт усети облекчение и някакво неясно възмущение, което, ако беше назовано, щеше да му даде да разбере, че му се иска поводът да заслужава величието, което маниерите на Франсиско му придаваха за миг. Страхуваше си да остане до Франсиско, както и да го остави на свобода сред гостите. Той направи няколко колебливи стъпки встрани, но Франсиско го последва с усмивка.
— Не си мислел, че ще пропусна сватбата ти, Джеймс, при условие, че си ми приятел от детинство и основен акционер?
— Какво? — Тагарт се задави и веднага съжали: звукът признаваше паниката му. Франсиско изглежда не го забеляза и каза с весел и невинен глас:
— Разбира се, че знам. Познавам подставените лица зад подставените лица зад всяко име в списъка на акционерите на „Д’Анкония мед“ Изненадващо е колко много хора с имена като Смит и Гомес са достатъчно богати, за да притежават солидни парчета от най-богатата корпорация в света, така че не можеш да ме обвиняваш, че съм бил любопитен да науча какви важни личности, всъщност имам сред миноритарните си акционери. Изглежда мога да се похваля с удивителна колекция от публични фигури от целия свят, включително и от народни републики, където човек може да си помисли, че не са останали никакви пари.
Тагарт каза сухо и намръщено:
— Има много причини, свързани с бизнеса, човек понякога да не инвестира направо.
— Едната причина е, че човекът не иска хората да разберат, че е богат. Другата е, че не иска да знаят как е станал такъв.
— Нямам представа какво искаш да кажеш или защо имаш нещо против.
— О, аз нямам нищо против. Оценявам го. Страшно много инвеститори — от старото поколение — ме изоставиха след мините „Сан Себастиан“. Изплаших ги. Но модерните имат повече вяра в мен и действат, както винаги са го правили — на доверие. Нямам думи да изразя колко много го оценявам.