Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Научи ли си урока, Риърдън?
Не знаеше какво има предвид младият плъх — всички други изглежда го знаеха, изглеждаха шокирани и тайно се радваха.
Лилиан се отдалечи от него, сякаш му показваше, че не настоява да бъде до нея буквално. Той се оттегли в един ъгъл на стаята, където никой не можеше да го види или да проследи накъде сочи погледът му. След това си позволи да гледа Дагни. Гледаше сивата рокля, въртеливите движения на меката тъкан, докато тя вървеше, моментните паузи, изваяни от тъканта, сенките и светлината. Видя я обвита в синкавозелен дим, който се оформи за миг в широка дъга, която се простираше от коляното й до върха на сандала й. Познаваше всяка част, която светлината щеше да оформи, ако димът изчезнеше.
Почувства мрачна, разкъсваща болка: това беше ревността от всеки мъж, който говореше с нея. Никога не беше я чувствал преди, но тук я усещаше, тук, където всеки имаше право да се приближи към нея, освен самия той.
Сетне, сякаш един-единствен внезапен удар в съзнанието му за миг изчисти перспективата, той почувства огромно учудване — какво прави тук и защо? В този миг той изгуби всички дни и догми от миналото си, концепциите, проблемите и болката бяха изчезнали — той знаеше само, сякаш от огромна, ясна дистанция, че човек съществува, за да осъществи желанията си, и се чудеше защо стои тук, чудеше се кой има право да иска да изгуби и един незаменим час от живота си, когато единственото му желание беше да грабне крехкото тяло, облечено в сиво и да го държи през цялото време, което му беше останало на този свят.
В следващия момент почувства тръпката от идването на себе си. Усети стегнатото, презрително движение на устните си, свити, изразяващи думите, които крещеше на самия себе си: сключил си договор, спазвай го. А после внезапно си помисли, че в бизнес сделките съдилищата не признават договор, в който едната страна не е предоставила никакво ценно възнаграждение на другата. Чудеше се какво го е накарало да си го помисли. Мисълта изглеждаше неуместна. Той не й се отдаде.
Джеймс Тагарт видя Лилиан Риърдън да се приближава небрежно към него точно в момента, когато случайно беше останал сам в полутъмния ъгъл между една палма в саксия и един прозорец. Той спря и я изчака да се приближи. Не можеше да отгатне целта й, но маниерът й означаваше, според кодекса, който и той разбираше, че е по-добре да я изслуша.
— Харесва ли ти сватбеният ми подарък, Джим? — попита тя и се засмя на притеснения му поглед. — Не, не се опитвай да си спомниш списъка с неща в апартамента си, чудейки се кое по дяволите е от мен. Не е в апартамента ти, а е тук, и не е материален подарък, скъпи.
Той видя лекия намек за усмивка на лицето й, израз, който сред приятелите му означаваше покана да се сподели тайна победа — това не беше поглед, който изразяваше, че притежателят му се беше оказал по-умен от някого, а просто, че се беше оказал по-хитър. Той отговори внимателно, с безопасна, приятна усмивка:
— Твоето присъствие е най-добрият подарък, който можеш да ми подариш.
— Моето присъствие ли, Джим?
Чертите на лицето му се изопнаха за миг. Знаеше какво има предвид, но не беше очаквал да го чуе. Тя се усмихна открито.
— И двамата знаем чие присъствие е най-ценно за теб тази вечер — и най-неочаквано. Не си ли помисли да ми го признаеш? Изненадана съм. Мислех, че си гений в разпознаването на потенциални приятели.
Нямаше да се остави, гласът му остана внимателно неутрален.
— Нима съм пропускал да оценя приятелството ти, Лилиан?
— Стига, скъпи, знаеш за какво говоря. Не очакваше той да дойде, не мислеше наистина, че него го е страх от теб, нали? Но да накараш другите да мислят, че е така — това е неоценимо предимство, нали?
— Аз… изненадан съм, Лилиан.
— Не трябва ли да кажеш „впечатлен“? Гостите ти са впечатлени. Почти мога да ги чуя какво мислят из цялата стая. Повечето си мислят: „Ако той търси споразумение с Джим Тагарт, по-добре и ние да сме готови за старта“. А малцина мислят „Ако него го е страх, ще се измъкнем с много повече“. Това е точно както го искаш, разбира се, и не бих и помисляла да развалям победата ти, но ти и аз сме единствените, които знаят, че не си го постигнал сам.
Той не се усмихна, а попита с безизразно лице и спокоен глас, в който обаче имаше внимателно премерена рязкост: