Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
След като Дейтънското споразумение прекратява войната, Драгович минава в нелегалност. Докато неговите другари — командири на банди, харчат спечеленото през войната за алкохолни оргии, наркотици и убийства в Белград, той изчезва. Съществуват предположения, че се е страхувал от репресии от страна на държавния апарат, който иска да мълчи. „Изнасилвачът се страхува от убийство?“ гласи заглавие от онова време в сръбското списание „Време“ — обаче по-късни сведения говорят, че използвал това време да пътува из европейските градове. Лондон, Париж, Амстердам, Франкфурт, Рим, Истанбул — всички места, където процъфтява търговията с хероин. Един от слуховете настоява, че дори е посетил Международния наказателен съд в Хага като турист. Минал край охраната и седял петнайсет минути на балкона за посетители. Никой не му обърнал внимание.
През 1999 г. неговият покровител Слободан Милошевич прави опит да се върне в играта, повтаряйки големите си хитове: краткотрайния, но кървав опит да стори на Косово онова, което причини на Босна. Този път от НАТО бяха по-нетърпеливи и му дадоха срок от три месеца, след което изпратиха бомбардировачите. Всички смятаха, че Драгович ще се присъедини към останалите командири на полувоенни формирования за едно последно оскубване на златната гъска, но той не го прави. Някои твърдят, че дори е доставял оръжия на Армията за освобождение на Косово, купени от ИРА17, която разпродава арсенала си след излизането си от играта. Може би това е бил донкихотовски жест заради албанската му кръв; може би е разбрал, че Милошевич е обречен, и е гледал да си осигури индулгенция срещу своите врагове. Говори се, че година по-късно помага на албанските националистически терористи в съседна Македония, опитващи се да разпалят гражданска война, която едва не избухва.
За пръв път Драгович се проваля. НАТО влиза в Косово и Македония и показва на бандитите какво означава истинска военна мощ. Драгович прекратява опитите си да сваля правителства и според всички информации се съсредоточава върху правенето на пари. Докато правосъдието бавно настига неговите връстници — или взискателното, отнемащо векове правосъдие на Хага, или съкратената процедура, раздавана по улиците на Белград — Драгович остава в сенките. Последният, който още не е прибрал оръжията си. Международният наказателен съд в Хага издава заповеди за ареста му заради военни престъпления, а Интерпол — за контрабанда на наркотици и хора, но с годините настойчивостта им отслабва. Когато турските власти го арестуват в Истанбул през 2008 година, едва не изваждат късмет, но той успява да избяга, преди да започне процедурата по екстрадицията. За бягството му са обвинени руските тайни служби, които му помагат заради услугите, които им е правил. Руснаците яростно отричат.
Аби се облегна, защото се почувства малко зле. Не беше само от престъпленията: причината бе в гадното усещане от ровенето из собствените й спомени, а не само в миналото на Драгович. Никога не го беше срещала, но беше събирала документи в Хагския съд за неговия случай; веднъж беше отишла с взвод натовски миротворци, които претърсиха изоставена селска къща в един забутан ъгъл на Босна, където може би го бяха видели. Единственото, което откриха, бяха купчина боклуци на мястото, където местните се бяха черпили, и една умряла сврака.
Погледна снимката, която се беше вторачила в нея от екрана. В досието на Драгович нямаше много негови снимки: тази беше малка и не много на фокус, сякаш беше копирана от задния фон на друга фотография. Всичко, което се виждаше, беше тясно лице, ъгловата брадичка и две лъскави черни очи, втренчени в апарата, сякаш беше забелязал фотографа.
Каква работа е имал Майкъл с теб, запита се тя. Драгович ръководеше един от най-големите контрабандни канали в Европа, а Косово беше неговият кръстопът. Майкъл сигурно беше попаднал на него в процеса на работата си.
17
Ирландска републиканска армия — католическа терористична организация, която се бори за присъединяване на Северна Ирландия към Република Ирландия. — Б.пр.