Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Затова така стана, че на връщане Байлър избираше глухи пътеки, промъкваше се през тесни проходи и задни улички, за да избегне мъчителите си. Когато се наложи да излезе на главния път, злата съдба най-накрая го отведе там, където малка група момчета, оглавявани от жесток млад касапин, стояха в очакване да им се представи възможност за луда веселба. И когато сред тях изникна един благотворителен точилар, пратен им сякаш от небето, те всички нададоха вик и връхлетяха отгоре му.
Но освен това така стана, че точно по същото време Поли, с отчаяние оглеждайки пътя пред себе си, след като бяха ходили цял час, заяви, че нямало смисъл да вървят повече, когато внезапно съзря тази гледка. Веднага щом видя това, тя извика, подаде малкия Домби на чернооката и се втурна да спасява нещастния си малък син.
Също като нещастието, изненадите рядко идват сами. Изумената Сузан Нипър и двамата й малки питомци бяха направо измъкнати изпод колелата на минаващия файтон от минувачите, преди самите те да разберат какво става. Точно в този момент (бе пазарен ден) се раздадоха оглушителни тревожни викове: „Разярен бик!“
Сред дивата суматоха — хората тичаха надолу-нагоре, крещяха и попадаха под колелата, момчетата се биеха, разярените бикове се приближаваха, а бавачката бе смазана от всички тези опасности — Флорънс изпищя и побягна. Тя продължи да тича, докато съвсем се изтощи, принуждавайки Сузан да я следва, а после, когато спря и закърши ръце, като си спомни, че бяха изоставили другата бавачка, с неописуемо чувство на ужас установи, че е съвсем сама.
— Сузан! Сузан! — извика Флорънс, като в пристъп на паника запляска с ръце. — Ах, къде са те? Къде са те?
— Къде са те? — повтори една старица и доколкото й позволяваха силите, накуцвайки, бързо прекоси улицата. — Защо избяга от тях?
— Уплаших се — отвърна Флорънс. — Не знаех какво да правя. Мислех, че са с мен.
Старицата я хвана за китката и каза:
— Аз ще ти покажа.
Старицата беше много грозна, със зачервени клепачи и непрекъснато мляскаща и движеща се уста, дори и когато мълчеше. Тя бе мизерно облечена, а върху ръката й висяха някакви кожи. По всяка вероятност бе следвала Флорънс поне от известно време, защото беше запъхтяна и опитвайки се да си поеме дъх, стана още по-грозна — цялото й сбръчкано, жълто лице и шия се разкривиха от гърчове.
Флорънс изпита страх от нея и неуверено погледна към началото на улицата, която почти бе извървяла. Улицата бе глуха и задна и нямаше никой друг освен нея и старицата.
— Сега няма от какво да се плашиш — каза й старицата. — Ела с мен.
— Аз… аз не ви познавам. Как се казвате?
— Мисис Браун — отвърна старицата. — Добрата мисис Браун.
— Те наблизо ли са? — попита Флорънс и се остави да я поведат.
— Сузан не е далеч — отвърна старицата, — а и останалите са близо.
— Ранен ли е някой? — проплака Флорънс.
— Съвсем не — рече старицата.
Като чу това, детето заплака от радост и с готовност последва старицата, но докато вървяха, то неволно хвърляше погледи към лицето й и по-специално — към неуморимата й уста и се чудеше дали Злата мисис Браун, ако съществува такава, изобщо би приличала на нея.
Те не вървяха дълго, но минаваха през някои много неугледни места, изпълнени с тухли или кирпич, след което старицата свърна в една мръсна пресечка, прорязана в средата от дълбоки черни бразди кал. Тя спря пред бедна къщурка, така здраво залостена, както може да бъде само една порутена къща, цялата с пролуки. Отвори вратата с ключ, който извади от бонето си, и бутна детето пред себе си в една задна стаичка, където на пода бяха струпани купчина разноцветни парцали, купчина кости и купчина пресят прах или пепел. Там нямаше изобщо никакви мебели, а стените и таванът бяха съвсем черни.
Флорънс направо онемя от ужас и като че всеки миг щеше да припадне.
— Не бъди глупачка — сгълча я Добрата мисис Браун и като я разтърси, я накара да дойде на себе си. — Няма да ти сторя нищо лошо. Седни върху парцалите.
Флорънс се подчини и протегна напред свитите си ръце с безмълвна молба.
— Дори няма да те държа повече от час — продължи мисис Браун. — Разбираш ли какво ти казвам?
С голямо усилие детето отвърна: „Да.“
— Тогава — рече Добрата мисис Браун, като самата тя седна върху костите — не ме ядосвай. Ако не ме ядосваш, казвам ти, че няма да ти сторя нищо лошо. Но ако ме ядосваш, ще те убия. Мога да те убия по всяко време, даже и в собственото ти легло у дома. А сега да чуем коя си, каква си и всичко останало.