Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

— Не е толкова лоша — обади се Кейди. — Някои от момичетата в моето училище са далеч по-големи гаднярки. А видяхте ли как борави с копието?

Пиндор кимна прекалено ентусиазирано.

— Много е добра — заключи Кейди. — Дори обеща да ми покаже някои движения с копието!

Джейк й обърна гръб.

Страхотно! Сякаш Кейди не бе достатъчно опасна със сабя в ръка…

Подпря се на перилата и впери поглед в града, който растеше пред очите му. Нямаше представа какво да очаква там, но явно имаше причина да ги водят в Ка-Тор. Той искаше да я научи. Нефертити бе описала бариерата като непроницаема. Как тогава Джейк и приятелите му бяха успели да преминат през нея?

Можеше да се сети само за една възможна причина.

Повтори в главата си думите, изречени от Калверум Рекс, думите прозвучали в мрака, който разделяше двата свята. Долови копнежа, затаен в студения дрезгав глас.

Ключът на времето…

Джейк измъкна часовника изпод ризата си и отвори капачето му. Дали това нещо не ги бе довело тук? Към това ли се бе стремил Калверум Рекс от самото начало? Дали търсеше начин да премине през Великия вятър?

Джейк усещаше, че е на прав път. Огледа внимателно циферблата. Секундната стрелка се въртеше ли, въртеше…, но нещо не беше наред. Тя се въртеше прекалено бързо и в резултат на това минутите се сменяха два пъти по-бързо от обичайното.

Той се намръщи. Какво ставаше тук?

Когато небесният кораб се спусна към града, стрелката увеличи скоростта си на въртене, сякаш часовникът бе предугадил, че приближават Ка-Тор. Колкото повече приближаваха, толкова по-бързо се въртеше секундарникът.

Но защо?

Джейк се сети за възможния отговор.

Дали часовникът не бе не само ключ, но и компас?

Явно той реагираше на нещо, което са намираше в Ка-Тор, подобно на гайгеров брояч, който открива радиацията. Нещо важно е било скрито в този град и заключено в границите, очертани от Великия вятър, още преди столетия. Нещо, към което Калверум Рекс отчаяно се стремеше.

Джейк огледа изпитателно града, който приближаваха. Започваше да разбира защо бяха пренесени в тази необикновена земя. Вдигна часовника си високо и в същия миг далеч под тях прозвучаха триумфални рогове. Впери поглед в рисунката върху часовника — египетския анкх, недвусмислен знак, оставен от родителите му.

Всичко водеше насам, към Ка-Тор.

Нещо изгубено трябваше да бъде намерено. Но какво?

Дали не ставаше въпрос за някоя улика, която да разкрие истинската съдба на майка му и баща му? Пред очите на Джейк изникна последната снимка на родителите му, на която двамата бяха усмихнати и щастливи. Дали това не бе целта на компаса, вграден в джобния часовник? Да му помогне да ги открие?

Той погледна надолу към града, в който го очакваха отговорите.