Опасна дарба или поредният Фауст

Тази сутрин, както и предишната, Бел се събуди с изпръхнали устни и залепнали от засъхнали сълзи клепачи. След коледното парти тя усещаше много по-силно вонята, която се носеше около нея. Беше много по-осезаема сега, когато Бел се надяваше да изчезне, защото имаше някой, за когото да се безпокои и който не й беше безразличен. На сутринта след представлението на училищната пиеса тя се запъти препъвайки се към банята и дълго плиска лицето си с леденостудена вода, докато накрая успя да отлепи клепачи. И тогава видя перфектните си очи — две кристални езера след буря, вече утихнали и безкрайно тъжни.

На закуска дълго човърка един грейпфрут. Вече не забелязваше, че от дъха й горчивият сок ферментира като прокиснало вино или че млякото в купичката с мюсли се пресече. Заслуша се в бъбренето на останалите, стараейки се да избягва погледа на Бисе. Тогава Валентин се разсмя на нещо, което беше направил. А тя усети необясним страх във всяка частица на тялото си. След това Кристиан обърна масата и кой знае защо тя се почувства защитена.

Пое към стаята си с разбунтуван стомах, като всеки път след ядене. Във всички посоки от дневната тръгваха коридори, които се разклоняваха към отделните стаи. Гледана от високо, къщата сигурно приличаше на слънце, простряло лъчи на всички страни. Бел пое по нейния коридор и видя, че мадам Вилрой идва по съседния — откъм стаята на Кристиан.

Бел я попита:

— Къде е наградата ми от сделката?

— Направи ли каквото поисках?

— Почти. Човекът ще дойде, приготвила съм и вечерята.

— Знам — рече мадам Вилрой.

Сетне гувернантката поведе Бел по друг коридор, по който тя досега не бе минавала, и отвори вратата към баня, която повече приличаше на огнена лагуна. Стените й бяха бели, но Бел едва го забеляза, заради червените отблясъци от огнените пламъци. Единствената светлина в стаята идваше от свещите, набодени в различни посоки по стените. Острите върхове на покрития с чакъл под бодяха стъпалата й. В ъгъла се виждаше старомодна вана на крачета. Всичко изглеждаше влажно, сякаш цялата стая е плувнала в пот.

Отляво имаше тоалетка с огледало, издялана в дънера на сраснало със стената дърво, което стигаше чак до тавана. Така цялата стена зад него изглеждаше като махагонова. В ствола бяха издълбани стотици малки скривалища, които криеха стъклени шишенца, бурканчета и епруветки, пълни с разноцветни прахове, течности и камъни. Тя ги позна — различните видове тоник и помади, които ежедневно използваше. Вилрой бе добавила още съставки. Някои от тях като че ли мърдаха в бурканчетата.