Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Младши чу предложението на Емиловата майка и застина в лишена от грация поза, издал задник, с ръце на кръста и зачервено лице при мисълта за безкрайните часове на мъчения, които се очертаваха. Надал ухо, той дебнеше отговора на Жозиан, надявайки се да е отрицателен. За нищо на света не желаеше да жертва времето си в компанията на този бавноразвиващ се, с натъпкани с памперси гащи, който на всяка втора крачка се изтърсваше, когато бе негов ред да се цели с топката. Остана така, с пламнали от гняв бузи, нехаещ за джуджето, което се напъваше да му подхвърля топката и залиташе насам-натам в желанието си да продължи играта. Когато майка му отговори, да, би било чудесно, те толкова добре се разбират, той ритна топката с всички сили и тя едва не отнесе главата на бедния Емил, който се приземи по дупе на застланата с чакъл алея.
Майката скочи с вик, притисна детето в прегръдките си, прокле Младши, обявявайки го за престъпник, извратен подлец, убиец, малък нацист, и побягна, отнасяйки безжизнения Емил далече от ужасния палач.
Жозиан прибра топката, жирафа на колелца, пакета шоколадови бисквити, шишето с биберона, пълно с портокалов сок, и обходи с прощален поглед зелените морави, белокаменния храм, червения клен, застланите със сивкав чакъл алеи, сякаш се сбогуваше с изгубения рай.
И се оттегли като жестоко оскърбена кралица, без да пророни дума на сина си.
Бесен, Младши вървеше пред нея, мърморейки, че човек не може да има вяра на никого, че се е съгласил да играе, за да направи удоволствие на майка си, но в никакъв случай нямало да жертва цял следобед, за да забавлява някакъв досаден невежа, глупак, който дори не си давал сметка, че пречи. Някое хитро дете би схванало, че е тук само от приличие, и нямаше много-много да се напъва. Дори само щеше да зареже топката и да остави Младши сам, защото той най обичаше да е сам. Знам, че светът е пренаселен с глупаци, въздъхна Младши, и че се налага да се примирим с неприятната действителност, обаче въпросният Емил ме отвращава прекалено силно. Иска ми се да ми намери някой силен по математика или пък някой, който да се занимава с ракети. Така ще мога да се науча да изчислявам корен квадратен и центробежната сила. Всичко това съм го знаел преди, нужно ми е само да си поосвежа паметта.
Бяха стигнали до тях и докато заобикаляха будката за вестници, Младши зърна отпред един компас, пъхнат в прозрачната опаковка на някакво списание. Спря и само дето не му потекоха лигите. Компас! Не можеше да обясни защо, но предметът му се стори много познат. Къде ли бе виждал компас? В някоя книжка с картинки? На бюрото на баща си? Или в някой друг живот…
Посочи с пръст списанието с ценния предмет и заповяда:
— Искам това!
Жозиан погледна на другата страна и му направи знак да продължи.
— Искам компас… Искам да разбера как действа.
— Нищо няма да получиш. Държа се ужасно. Ти си едно жестоко и егоистично малко момче.
— Не съм нито егоист, нито жесток. Любознателен съм, искам да уча, отказвам да играя с бебета, искам да разбера как действа компасът…
Жозиан го хвана за ръката и го помъкна към входната врата на блока им. Младши се запъна, изви се като дъга, опитвайки се да закотви маратонките си в уличната настилка, да принуди майка си да забави крачка, но тя най-накрая го грабна под мишница, бутна го в асансьора, зашлеви му два шамара, тикна го в стаята му и го заключи.
Младши ревна и заблъска по вратата с всички сили.
— Ненавиждам жените. Глупави и суетни кокетки, които мислят само за собственото си удоволствие и превръщат мъжете в слуги! Когато стана голям, ще стана хомо…
Жозиан си запуши ушите и отиде да се наплаче в кухнята.
Плака много и продължително за неосъществената си мечта да бъде щастлива майка. Утеши се с мисълта, че такава е съдбата на всички майки, искат да имат идеални деца, да им топлят сърцата, но небето им изпраща хлапета, с които се налага да се примиряват и да намират общ език. Ако имат късмет, получават някой като Емил, в противен случай не им остава друго, освен да се приспособяват.
Тя отиде да освободи сина си и отключи вратата на стаята му.
Той лежеше на мокета с измачкани дрехи. Толкова бе крещял, толкова се бе мятал неистово, толкова бе тропал по вратата, че се бе уморил и заспал на мокета със съня на смелчаците, въртели меча три дни и нощи, с разрошени рижави къдрици, с избили по врата и по бузите морави петна. Полуотворил уста, той тихичко похъркваше, виждаха се зачервените му до кръв венци. Победеният Херкулес лежеше на земята, трескав и пламнал от гняв.