Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Бавно, от дума на дума, Душката се отпусна, бръчките й се изгладиха, тя се засмя, остави се рижавият й великан да я грабне задъхано и двамата се изкатериха по стълбата на удоволствието, пъшкайки и пъхтейки сладострастно.
На другата сутрин, докато закусваха, звънна адвокатът на Анриет. Анриет Гробз, Плисоние, по името на първия си съпруг, покойник, и майка на Ирис и Жозефин Плисоние, сключила втори брак с господин Марсел Гробз, била готова да сложи подписа си под документите за развода. Беше клекнала пред аргументите на Марсел Гробз и молеше само за едно: да си запази името.
— И защо иска да си запази твоето име Клечката за зъби? — попита с подозрение Жозиан, все още разглобена от страхотната любовна нощ. — Нали го ненавиждаше това име, нали й се повръщаше от него. Мирише ми на гнило тази работа, пак ще ни изиграе някакъв номер, ще видиш…
— Няма такова нещо, прелест моя! Тя се предаде, това е най-важното! Не търси под вола теле! Ти си непоправима, винаги когато се задъхваме от щастие, на теб ти се привижда дяволът с щръкналите му рогца.
— Да не очакваш да се е превърнала в агънце! Не на мене тия. Щото вълкът козината си мени, ама нрава си никога. И да ти кажа, човек с по-зъл нрав не съм срещала…
— Нали ти казвам, че вдига бяло знаме, предава се… Накарах я да се търкаля в прахта, да гълта прашинка по прашинка, докато се задави, и ето сега моли за милост…
Марсел Гробз кихна, извади от джоба си голяма карирана кърпа и шумно се изсекна. Жозиан сбърчи нос.
— Къде са хартиените кърпички, които ти дадох? Да не са за мухите?
— Ама, Душко, свикнал съм с карираната си кърпа, харесвам си я…
— Тя бъка от зарази, истински развъдник на вируси! И се погледни само на какво приличаш! На селянин със сабо.
— Аз не бих се срамувал да съм селянин… — отвърна Марсел и побърза да пъхне кърпата в джоба си, преди Жозиан да я е грабнала.
Миналата седмица бе изхвърлила на боклука цяла дузина такива кърпи.
— И щял да наема частен учител на сина си! И се прави на разните му там Пикове и Мирандоли! Няма що, страхотно ще впечатлим ходещата енциклопедия с карираните ти носни кърпи и тирантите ти!
— Още днес ще разбера откъде да го намеря тоз учител — рече Марсел, очарован от новия обрат в разговора.
— И не забравяй да му поискаш препоръчителните писма! Не желая да си имам работа с някой напудрен маркиз или брадат марксист. Да ми изкопаеш отнякъде един изпитан стар речник, та да мога да съм наясно какви ги приказва, когато си отвори устата…
— Значи, си съгласна?
— Може и така да се каже… Само че искам да го видя, преди да си кажа мнението. Щото може да се окаже някой шпионин на Клечката за зъби, хич няма да се учудя…
Наистина ли трябва да казваме истината, цялата истина?, недоумяваше Шърли, без да откъсва очи от Гари, който разтреби масата, изчегърта тавата от лазанята, напълни я с топла вода и цръкна в нея струйка от препарата за миене на съдове. Създаваме ли щастие, казвайки истината? Не съм много убедена… Сега ще проговоря и нищо няма да е както преди.
Седим си двамата тук, спокойно споделящи изработените си навици, познавам движението, с което ще се обърне, знам на кой крак ще се опре, коя ръка ще протегне, как ще извърне глава към мен, ще повдигне едната си вежда, ще отметне с ръка кичур коса, всичко това ми е познато, то съставлява моя обичаен пейзаж.
Вечерята приключи под музикалния съпровод на Глен Гулд, лазанята беше неимоверно вкусна, направо да си оближеш пръстите. Прокашляме се едновременно, свързани сме.
И след две минути и половина…
Ще заговоря, ще натрупам купища думи помежду ни, ще въведа един чужд човек и вече нищо няма да е както преди. Може би истината е от полза за този, пред когото я разкриват, но тя е изпитание за човека, който я облича в думи. Когато разкрих „истината“ за моето раждане на мъжа в черно, той започна да ме шантажира. Изработи си месечна рента в замяна на мълчанието си20.
Сутринта по пътя към езерото в Хампстед мина покрай голямо рекламно пано, което възхваляваше качествата на някакви джинси: „Истината за мъжа е в това, което крие“. И отдолу: „Не прикривайте повече силуета си, подчертайте го с джинсите…“. Марката изхвръкна от ума й, но думите я преследваха през целия път, докато въртеше педалите, и след като завърза колелото си при оградата, едва не пропусна мъжа с плетената шапка и кадифения панталон, който тъкмо си тръгваше.
20
Виж „Жълтите очи на крокодилите“, цит.изд. — Б.пр.