Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Правилно! Нали е мой син. Ако ме бяха окуражавали ей тонинко, аз също щях да изуча гръцкия, латинския, литературата и хипотенузите.
— Празни приказки! Ти си бил нормално дете, аз бях нормално дете, а излиза, че сме създали чудовище!
— Не, няма такова нещо… И двамата с теб, Душко, сме възпитавани с шамари, отнасяли са се с нас като с боклуци и затова сега ние с теб си имаме едно генийче… Кажи, животът не е ли прекрасен?
— Освен че Гладис, нали я знаеш, последната ни прислужница…
Марсел не си спомняше коя точно беше Гладис. В последно време у тях се бяха извървели доста момичета. Никоя не можа да се задържи. А заплащането беше хубаво, условията на труд повече от приемливи. Жозиан беше господарка, която уважаваше домашните помощнички, не се страхуваше да мине с парцала, накиснат в белина, и ако някой дръзнеше да каже „слугинчето“, яко го отнасяше. Нали тя самата дълго време бе работила на това поприще.
— Напуснала е! И знаеш ли защо?
Марсел едва се сдържаше да не избухне в смях.
— Не — успя да издума, целият зачервен.
— Заради Младши. Искал да му чете, а тя имала да разтребва!
— Съгласи се, че да четеш художествени книги, все пак не е толкова уморително, колкото да почистваш и да лъскаш тоалетните…
— И ти започна да се изразяваш като него! Когато се запознахме, казваше „кенефа“ като всички останали…
— То е, защото… Душко, всяка вечер му чета и е нормално да се окажа под въздействието… Разбирам го хлапето, то е жадно, лакомо за знания, любопитно, иска да учи, да не се отегчава, когато му говорят… Постоянно иска да научава нови работи. Освен майка ти трябва да си като Пико Мирандола19.
— Тоя пък кой е? Някой твой приятел?
Марсел се разсмя гръмко и я стисна в прегръдките си.
— Престани да си напрягаш мозъка, гълъбице моя. Толкова сме щастливи тримата, а с тези въпроси току-виж си отворила пролука за нещастието…
Жозиан измърмори нещо неразбираемо и Марсел се възползва, за да сложи ръката си на гърдите й.
— Не ти ли се струва, че е много червен? — продължи Жозиан, отдръпвайки се. — Сякаш е постоянно разгневен… все едно е бесен. Страхувам се за него… Страхувам се, че няма да мога да разбирам какво говори, че ще започне да ме презира. Аз нямам диплома за висше по адмирация! Не съм учила в това училище.
— Ама на Младши не му пука, той е над тези неща! Знаеш ли какво ще направим, Душко, ще наемем частен учител, само за него. Това дете няма нужда от бавачка, то се нуждае да му дават лъжичка по лъжичка пресни знания, да му разкажат за земната кора, да го научат на гръцки, на латински, да му обяснят защо Земята се върти и защо е кръгла, и как не се побърква в безкрайния Космос. То иска да го научат да борави с линия, пергел, да прилага простото тройно правило и да изчислява корен квадратен…
— А защо се казва корен квадратен, мога ли да те попитам? Щото изобщо няма никакви корени и никакви квадрати! Не, мечо, с частен учител ще се чувствам още по-самотна и изоставена. Още по-невежа…
— Съвсем не! Ще бъде още по-добре, така и ти ще можеш да научиш разни интересни неща… Ще присъстваш на уроците и ще кокориш учудено очи, ще се дивиш на прекрасните неща, които ще се разкриват пред теб и ще разширяват кръгозора ти…
— Бедната ми глава! — въздъхна Жозиан. — Толкова кънти на кухо. На нищо не са ме научили. Да ти кажа ли какво мисля, мечо, най-голямата несправедливост на света е да не получиш тези чудни знания от малък.
— Да, затова сега ще наваксаш! И после ти ще си тази, която ще ми говори отвисоко, ще ми казва „дървеняк жалък, загубеняк!“, а аз скромно ще залягам вечер над уроците. Красавице моя, повярвай ми, не си по-глупава от сина ти, това дете небето ни го изпрати, за да ни образова, да ни издигне… То е различно. Нека да е различно! Не ми пука. Такова го искам! Ако имаше три крака и само едно око, пак щях да го искам! На теб да не би да ти трябва дете с печат „нормално“? Писна ми от калъпа! Той произвежда магарета, които мрънкат и не са способни сами да мислят. Трябва да й видим сметката на нормата, да я разчупим, да я прецакаме! Да вървят по дяволите майките с нормални отрочета! Те понятие си нямат какво съкровище притежаваме, не могат да си го представят, защото имат наочници. Затова пък ние… Какъв свеж полъх!
Какво огромно щастие! Каква божествена изненада, всеки миг от деня! Хайде, ела тук, дундичке, престани да се тревожиш, ще ти доставя небивало опиянение, ще те въздигна до небесата, кукличката ми, крехката ми ярчица, прекрасната ми красавица, моята женичка, ти си моят покрив, моят корен квадратен, моята лъстива любовница…
19
Джовани, или Пико дела Мирандола (1463–1494) — италиански философ и хуманист. Последовател на Аристотел, полиглот, изучавал Стария завет. Привърженик на идеята за свободната воля. — Б.пр.