Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Сетих се, че Чарли открай време е искал да разбере какви са цените в Челси, сравнени с тези в Уайтчапъл, и реших да проверя.
На другия ден поразпитах местния продавач на вестници, господин Бсйлс, който знаеше всичко за квартала и нямаше нищо против да го сподели и с вас, стига да сте готови да го изслушате, и се явих в кантората на Джон Д. Уд на Маунт Стрийт. Известно време ме държаха на гишето, но накрая един от четиримата служители дойде, представи се като господин Палмър и попита с какво може да ми бъде полезен.
Взрях се в младока и се усъмних, че изобщо е в състояние да ми бъде полезен. Не знам дали имаше навършени и седемнайсет години и бе толкова блед и слаб, че сигурно щеше да бъде повален и от най-лекия повей на вятъра.
- Бих искала да науча нещо повече за Челси Терас номер сто четирийсет и седем - отвърнах аз.
Хлапето бе и изненадано, и озадачено.
- Челси Терас номер сто четирийсет и седем ли?
- Да, Челси Терас номер сто четирийсет и седем.
- Един момент, уважаема госпожице - рече ми той и се запъти към кантонерката - вдигна рамене, докато минаваше покрай колегите си.
Видях, че разлиства някакви книжа, после се върна при мен с един-единствен лист хартия - дори и не опита да ме покани да вляза или да ми предложи да седна.
Остави листа върху плота на гишето.
- Магазин за плодове и зеленчуци - оповести служителят.
- Точно така.
- Витрината - допълни отегчено младокът - е дълга шест и шейсет. Самият магазин е с площ около деветдесет квадрата, в които е включено и малкото жилище на първия етаж с изглед към парка.
- Кой парк? - възкликнах аз, усъмнила се, че говорим за различни имоти.
- „Принсес Гардънс“, уважаема госпожице - поясни младежът.
- Това е малка градинка - уведомих го аз - той явно не бе и стъпвал на Челси Терас.
- С покупката получавате и нотариалния акт за имота - продължи служителят, без да ми обръща внимание, но поне вече не се бе надвесил над гишето. - Сегашният собственик ще го освободи до трийсет дни след сключване на сделката.
- А каква цена е определил? - поинтересувах се аз.
Вбесявах се все повече и повече, задето това пале си позволява да се държи наставнически.
- Нашата клиентка, госпожа Чапман... - продължи той.
- Вдовица е, мъжът и служеше във флотата, на кораба на Негово величество краля „Боксър“, загина по време на бойни действия на осми февруари 1918 година, оставяйки дъщеря на седем години и петгодишен син.
Господин Палмър прояви благоприличието да пребледнее.
- Знам и че госпожа Чапман страда от артрит и и е почти невъзможно да се качва по стълбите на малкото жилище - добавих за по-убедително.
Сега вече младокът бе доста озадачен.
- Да, точно така - изпелтечи той.
- Е, и колко очаква госпожа Чапман да получи за имота? - повторих аз.
Сега вече тримата колеги на Палмър бяха спрели да вършат, каквото вършеха, и следяха разговора ни.
- За имота е определена цена от сто и петдесет гвинеи - оповести служителят, вперил очи в последния ред от документа.
- Сто и петдесет гвинеи - повторих така, уж не мога да повярвам, макар че нямах и понятие колко точно струва имот като този. - Клиентката ви очевидно се рее в облаците. Да не би да е забравила, че сме във война? Предложете и, господин Палмър, сто и не ме безпокойте повече, ако тя поиска и пени отгоре.
- Гвинеи ли? - рече той обнадежден.
- Лири стерлинги - отсякох аз, след което написах върху опакото на документа името и адреса си и го оставих на плота.
Господин Палмър сякаш изгуби ума и дума - продължи да ме зяпа с отворена уста, а аз се завъртях и излязох.
Докато се връщах в Челси, си дадох сметка, че нямам никакво намерение да купувам магазин в квартала. При всички положения не разполагах със сто лири стерлинги - къде ти! Имах на влог в банката малко над четирийсет лири, не се и надявах да се сдобия отнякъде с още пари, но онзи се държа толкова нагло, че ме ядоса. Казах си, че почти няма опасност госпожа Чапман да приеме такова обидно предложение.
Оказа се обаче, че на следващата заран тя е приела. Тънех в блажено неведение, че не съм задължена да подписвам нищо, и същия следобед внесох капаро от десет лири стерлинги. Господи Палмър обясни, че ако до трийсет дни не сключа сделката, няма да ми върнат парите.
- Не е болка за умиране - отсякох нахакано аз, макар че нямах и представа откъде ще намеря парите.
През следващите двайсет и седем дни ходих при всички, които познавах, като се почне от строително дружество „Боу“ и се стигне до далечните лели и дори съученички, никой обаче не прояви и най-малко желание да подкрепи една млада жена, първи курс студентка, и да и даде на заем шейсет лири стерлинги, с които тя да си купи магазин за плодове и зеленчуци.