Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

На фона на пламъците, които извиваха яростните си езици над главите им, те се чувствуваха на воля като саламандри и напомняха група отчаяни пирати. Огънят искреше в бялото на очите им и осветяваше бялата кожа, която прозираше под скъсаните ризи. Всеки от тях имаше по някоя рана като от битка — превързана глава, бинтована ръка, мръсна дрипа около коляното — и всеки стискаше между крака бутилка, а в ръка държеше къс сирене. Махун се изправи. С хубавата си, но с невзрачен вид глава, с орловия профил, дългата бяла брада и с отпушената бутилка в ръка той приличаше на един от дръзките морски разбойници от древността, веселящи се на кървав пир.

— Последното хранене на борда — тържествено обясни той. — Цял ден нищо не бяхме яли и би било глупаво да хвърлим всичките тези провизии. — После посочи с бутилката към спящия шкипер. — Той каза, че не може да хапне нито залък, затова го настаних да спи — продължи Махун и като забеляза опулените ми очи, добави: — Не знам дали ви е известно, млади момко, че той не е спал няколко денонощия, а в лодките няма да ни е до сън.

— Никакви лодки не ще намерите, ако се мотаете още тук! — с негодувание възкликнах аз. Доближих шкипера и го разтърсих за рамото. Той най-сетне отвори очи, но не помръдна.

— Време е да напуснем кораба, сър — спокойно казах аз.

Той с мъка се надигна, погледна към пламъците, погледна към морето, блестящо край кораба и черно като мастило в далечината, погледна към звездите, които трептяха мътно през тънката завеса на дима върху небе, катраненочерно като Ереб.

— Младшите първо — рече той.

Един от моряците, като изтри с ръка устни, стана, прехвърли хакборда и се скри от очи. Останалите го последваха. Един се поспря, допи си бутилката и като замахна силно, я запокити сред пламъците.

— На, вземи! — извика той.

Шкиперът, безутешен, все още се бавеше и ние го оставихме за малко насаме да се прости с първия си кораб. После отново отидох при него и го отведох. И тъкмо навреме. Желязото на кърмовата куверта се бе нажежило.

Прерязахме фалината на баркаса и трите лодки, вързани една за друга, се отделиха от кораба. Напуснахме го точно шестнайсет часа след избухването. Махун командуваше втората лодка, а аз — най-малката, която бе дълга четиринайсет стъпки. Баркасът можеше да побере всички, но шкиперът каза, че трябва да спасим колкото може повече имущество за застрахователното дружество; и така аз поех първото си командуване. В моята лодка имаше още двама души, торба сухари, няколко консерви месо и буренце с вода. Беше ми заповядано да следвам наблизо баркаса, за да можем при лошо време да се прехвърлим в него.