Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Мислите ли, че е бил изхвърлен тук? — попита Уолт.
— Май така изглежда — рече Болд. — Тези следи от гуми на пикап ли са?
— Ще трябва да ги измерим, за да го потвърдим, но така мисля.
— Едър момък е — констатира Болд. — Била е нужна голяма сила, за да го метнат толкова далеч.
— Прав сте.
— Странно място да изхвърлиш труп, ако действително така е станало — рече Болд, поглеждайки към шосето. — Тук имате толкова много диви местности, а някой да избере да го остави край магистралата.
— Може да е турист. Може да се е спуснал по планинския склон. Но в този район няма истински пътеки. А ако е цепил през храстите, чорапите му щяха да са покрити с овсига и с добрия стар прах от Айдахо. А те са твърде чисти. Не ме разбирайте погрешно — той си е оцапан. Но не е бил на туризъм.
— Харесва ми начинът ви на разсъждаване — каза Болд.
Човек като него никога нямаше да види първо злополука. Щеше да търси престъпление, да измисли дузина различни сценарии, а после бавно и охотно да отстъпи, за да стигне до смърт при злополука или естествена смърт, само че това щеше да стане много по-късно.
— Може би… — каза Уолт — някой го е убил в колата, паникьосал се е и го е изхвърлил тук. Действието е било по-скоро емоционално.
— Възможно е. — Не звучеше никак убеден и Уолт се зачуди защо бе изтърсил това. По-добре да си държи устата затворена в близост до Болд.
Когато Болд мина от дясната му страна, коленичи, а после пак се изправи, неохотата, с която Уолт бе посрещнал намесата му, премина във възхищение. Беше все едно да гледа играч от висшата лига по време на тренировка.
— Вижте какво — каза Болд, — работете си както обикновено. Не ми позволявайте да ви се пречкам.
— Обикновено бихме изчакали Фиона — г-ца Кеншоу — да ни даде зелена улица — отвърна Уолт. — Когато приключи да го снима в тази поза, ще го обърнем, ще го претърсим за документи и ще изследваме терена сантиметър по сантиметър за улики.
— Карам ви да се чувствате неудобно — каза Болд.
— Труповете ме карат да се чувствам неудобно, а не гостуващите детективи.
Фиона отпусна фотоапарата.
— Приключих засега. Ще продължа, когато мога да дойда по-наблизо.
— Ръкавици? — попита Уолт госта си, като извади хирургически ръкавици и му ги предложи. Но Болд махна с ръка, бръкна в джоба на спортното си сако и измъкна оттам един чифт.
— Ще приема, че следите от гуми са важни, и ще се опитам да ги свържа със случая, така че засега, Фиона, направи им колкото можеш по-хубави снимки и гледай да стоиш по възможност настрани от тях. Брандън, ти ще ми помогнеш да претърколим тялото. Ще го направим от другата страна. Фиона, не пропускай да снимаш отблизо пръчките и всичко това около него.
— Откъде са се взели толкова камъни и отломки? Свлачище ли е? — попита Болд.
— Лавини — обясни Уолт. — Всяка зима наоколо има лавини. Напролет, когато снегът се разтопи, откриваме немалко трупове на сърни и лосове.
— Прелест.
— Лавините помитат пред себе си всички паднали клони, по-малките дръвчета, каквото се сетиш. Камъни, отломки и всичко друго се струпва тук, в подножието.
— Изглежда все едно е паднала бомба — рече Болд.
— Доста близо е до истината.
Болд обмисли чутото и го съхрани в паметта си. Човек можеше да го види как разсъждава. През цялата си кариера Уолт бе разследвал дузина убийства или подозрителни случаи на смърт. Болд вероятно имаше по толкова за един месец, и то ако месецът е бил лош. Занимаваше се с това вече от четвърт век.
Брандън намери път нагоре, през отломките, и поведе Фиона, която се катереше неуверено. От начина, по който се движеше, Уолт позна, че тя още не се е съвзела. Трябваше да се възползва от предложението му и да си тръгне, той все щеше да скалъпи няколко снимки.
— Вие забелязахте червеноопашатия мишелов. Ястребът — поясни Уолт. — Да съм пропуснал нещо друго?
Фиона бе застанала на едно коляно и снимаше, донякъде скрита от стърчащите клони. Привела глава, тя или нагласяше апарата, или се мъчеше да запази самообладание.
— Може ли смъртта да е причинена от злополука? — попита Болд. — На това място?
— Напълно възможно.
— Но обувките и дрехите не изглеждат съвсем наред — рече Болд, като се опитваше да познае накъде бие Уолт.
— Те биха ме възпрели да направя твърде прибързано заключение, ако за това ме питате.