Величие и падение на куртизанките

— По-късно ще те запита откъде си взел парите — забеляза Карлос, когато Люсиен му предаде този, така да се каже, последен отговор.

— Зет ми трябва да си е направил вече състояние — възрази Люсиен, — в негово лице ще имаме нещо като отговорен редактор.

— Значи, остава ни само да намерим милиона! — бе се провикнал Карлос. — Аз ще помисля по тази работа.

За да допълним картината на положението на Люсиен в дома на Гранлийо, ще кажем, че никога не го бяха поканили на вечеря. Нито Клотилд, нито херцогиня д’Юксел, нито госпожа дьо Мофриньоз — която запази чудесното си отношение към Люсиен — успяха да получат от стария херцог това благоволение, дотолкова благородникът си оставаше недоверчив към оня, когото наричаше „сеньор дьо Рюбампре“. Тази тънка разлика, забелязвана от цялото общество, причиняваше жива рана на Люсиеновото честолюбие; той чувствуваше, че в този дом само го търпят. Хората имат право да бъдат взискателни. Толкова често ги мамят! Да играеш роля в парижкото общество, без да притежаваш известно на всички състояние, без някаква честна професия, е положение, което никаква хитрина не може да задържи дълго време. Затова и Люсиен при общественото си изкачване придаваше особена тежест на възражението: „От какво живее той?“ Той бе принуден да признае у госпожа дьо Серизи, на която дължеше подкрепата на главния прокурор Гранвил и на един министър, граф Октав дьо Бован, председател на върховния съд, че „затъва в ужасни дългове“.

На влизане в двора на двореца, където се намираше причината, оправдаваща неговото тщеславие, Люсиен си каза горчиво по повод разсъжденията на Тромп-ла-Мор: „Чувствувам как всичко се пропуква под нозете ми!“ Той любеше Естер, а искаше да се ожени за госпожица дьо Гранлийо! Особено положение! Трябваше да продаде едната, за да купи другата. Само един човек можеше да направи тази сделка, без да пострада честта на Люсиен, и този човек бе предрешеният испанец; не се ли налагаше те и двамата да бъдат дискретни не само спрямо хората, но и помежду си? В живота не се среща такъв договор, където всеки да е едно след друго и господар, и подчинен.