Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Горкото момче, а откъде ще вземе този милион? — запита маркизата.
— Това не е наша работа — възрази херцогинята. — Във всеки случай сигурно е, че той не е способен да открадне… Освен това ние няма да дадем Клотилд на някакъв интригант или непочтен човек, ако ще и да е красив, талантлив и млад като господин дьо Рюбампре.
— Късно идвате — каза Клотилд на Люсиен с прелестна усмивка.
— Да, бях канен на вечеря.
— От няколко дни много често ходите по гости — забеляза тя, като зад усмивката прикриваше ревността и безпокойството си.
— По гости ли?… — учуди се Люсиен. — Не, само че съвсем случайно бях канен през цялата седмица у разни банкери, днес бях у Нюсенжан, вчера — у дю Тийе, а онзи ден, у Келер…
Явно бе, че Люсиен бе вече усвоил остроумно безочливия тон на благородниците.
— Вие имате много врагове — продължи Клотилд, поднасяйки му (и то с какво изящество!) чаша чай. — Някой е казал на баща ми, че имате шестдесет хиляди франка дълг и че след известно време ще прекарвате приятно времето си в замъка „Сент-Пелажи“. Да знаете само колко много ми струват тези клевети… Всичко се струпва върху мен. Не ви говоря за моите страдания (всеки поглед на баща ми ме разпъва на кръст), а за онова, което вие трябва да понесете, ако всичко това излезе вярно…
— Не се занимавайте с тези глупости, обичайте ме, както и аз ви обичам, и имайте доверие в мене още няколко месеца — отвърна Люсиен и постави празната чаша на инкрустираната със сребро табличка.
— Не се показвайте пред баща ми, той ще ви каже някоя грубост, вие няма да я понесете и за двама ни това ще бъде край… Онази злобна маркиза д’Еспар му казала, че майка ви ходела да гледа родилки, а сестра ви била гладачка…
— Ние бяхме изпаднали в страшна бедност — отвърна Люсиен и сълзи изпълниха очите му. — Това не е клевета, а най-чисто злословие. Сестра ми днес е повече от милионерка, а майка ми почина преди две години… Пазили са тези сведения за момента, когато успехът ми у вас е на път да се осъществи.
— Но какво сте направили на госпожа д’Еспар?
— Имах непредпазливостта да разкажа под шеговита форма у госпожа дьо Серизи, господин дьо Бован и господин дьо Гранвил историята на процеса, който тя водила, за да лиши от права мъжа си маркиз д’Еспар; разказа ми я Бианшон. Отношението на господин дьо Гранвил, подкрепено от Бован и Серизи, стана причина да се промени становището на министъра на правосъдието. Те и двамата отстъпиха пред „Газет де Трибюно“, пред скандала и маркизата получи свой дял в мотивировката на присъдата, с която се сложи край на това отвратително дело. Господин дьо Серизи е бил несдържан, с което превърна маркизата в мой враг, но, от друга страна, аз спечелих и неговото покровителство, и на главния прокурор, и на граф Октав дьо Бован, на които госпожа дьо Серизи разказала на каква опасност са ме изложили, тъй като са дали да се разбере от кой извор са черпили сведенията си. Господин маркиз д’Еспар пък прояви нетактичност, като ме посети; за него аз бях човекът, на когото той дължеше спечелването на това нечестно дело.
— Аз ще ви избавя от госпожа д’Еспар — каза Клотилд.
— А как? — възкликна Люсиен.
— Майка ми ще покани младите д’Еспар, които вече не са деца и са очарователни. Бащата и двамата сина ще запеят тук хвалебствени песни за вас, така че можем да бъдем сигурни, че никога вече няма да видим майка им…
— Ах, Клотилд! Прекрасна сте! Ако не ви обичах заради самата вас, щях да се влюбя в ума ви.
— Това не е от ума — отвърна тя, издавайки се колко е влюбена. — Довиждане. Не идвайте няколко дена. Когато ме видите в черквата „Сен-Тома-д’Акен“ с розово шалче, ще знаете, че баща ми е променил настроението си. Залепила съм отговора на писмото ви на гърба на креслото, на което сте седнали, то може би ще ви утеши за дните, когато няма да се виждаме! Сложете вашето писмо в кърпичката ми…
Очевидно тази млада личност бе повече от двадесет и седем годишна.
Домът на едно добро момиче
Люсиен нае файтон на улица Ла Планш, слезе от него на булевардите, взе друг при „Мадлената“ и каза на кочияша да пита за арката на улица Тетбу.
Когато влезе при Естер в единадесет часа, намери я обляна в сълзи, но нагиздена както винаги, за да му бъде приятна! Тя очакваше своя Люсиен, полегнала на дивана от бял сатен с втъкани жълти цветя, облечена в чудесна роба от индийски муселин, с аленочервени панделки, без корсет, с коси просто прибрани на тила, обута в прелестни кадифени пантофки, подплатени с червен сатен; всички свещи бяха запалени и наргилето бе готово; но нейното наргиле, от което не бе пушила, стоеше загаснало пред нея, като свидетел на състоянието й. Чувайки, че се отварят вратите, тя избърса сълзите си, скочи като газела и обви с ръце Люсиен — като парче плат, отнесено от вятъра и омотало се около някое дърво.