Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
След това изявление, което по искреност можеше да съперничи само с невинните й движения и интонация, настъпи миг на мълчание.
— За женитбата ти ли става въпрос? — продължи тя и потопи като остър меч блестящия си и омайващ поглед в сините очи на Люсиен.
— Вече осемнадесет месеца подготвяме женитбата ми, която все още не се урежда — отговори той. — Не зная кога ще се уреди; но не за нея става дума, скъпа моя… а за абата, за мен, за теб… голяма опасност ни заплашва… видял те е Нюсенжан…
— Да — отвърна тя, — във Венсенската гора. Значи, ме е познал?…
— Не — каза Люсиен, — но е лудо влюбен в тебе, та чак си е загубил ума. След вечерята, когато те описваше, разправяйки за срещата ви, аз непредпазливо неволно се усмихнах, защото положението ми в обществото е като на заобиколения от клопките на неприятелското племе дивак. Според Карлос, който гледа да ми спести всяко напрежение, това положение е опасно: той се нагърбва да измами Нюсенжан, ако на него му хрумне да ни шпионира, а баронът е способен на такова нещо; той дори ми говори за некадърността на полицията. Запалила си пожар в стар и пълен със сажди комин…
— Е, и как смята да действува твоят испанец? — запита тихичко Естер.
— Нищо не зная, каза ми да бъда съвсем спокоен — отговори Люсиен, без да смее да я погледне.
— Щом е така, ще се подчиня с кучешко покорство, което е моята гордост — каза Естер, улови Люсиен под ръка и го отведе в съседната стая с думите: — Вечеря ли добре, Лулу, у оня гнусен Нюсенжан?
— Пред кухнята на Азѝ никоя вечеря не може да бъде добра, колкото и да е известен домакинът, който те е поканил; Карем бе приготвил вечеря като всеки неделен ден.
Люсиен сравняваше неволно Естер с Клотилд. Любовницата бе така хубава, тъй неизменно чаровна, че не бе позволила на пресищането — чудовище, разкъсващо и най-устойчивото чувство — да се приближи до него. „Колко жалко — помисли си той — да намираш жена си в две същества! От една страна, поезия, сладострастие, любов, преданост, красота, нежност…“ Естер търсеше едно-друго и като всички жени преди лягане сновеше насам-натам и от време на време се спираше, тананикайки си. Човек можеше да я помисли за колибри.
„… А от друга страна — знатно име, расовост, почести, обществено положение, държане в обществото!… И няма начин да ги обединиш в едно лице“ — продължаваше да разсъждава Люсиен.
На другия ден, като се събуди в седем часа в прекрасната спалня в розово и бяло, поетът видя, че е сам. На звъненето му дотърча чудноватата Йороп.
— Какво желае господинът?
— Естер?
— Госпожата замина в пет без четвърт. Съобразно нарежданията на господин абата получих без никакви други разноски ново лице.
— Жена ли?
— Не, господине, англичанка… от ония жени, дето работят като приходящи нощем; наредиха ни да се отнасяме с нея както с госпожа; какво желае да прави господинът с тая кобила?… Горката госпожа, как само плака, като се качваше в колата… „Няма как, налага се!… — викаше тя. — Оставих милото ми котенце, както спеше — ми викаше и си бършеше сълзите. — Йороп, ако ме беше погледнал или беше произнесъл името ми, щях да остана, та ако ще и да умра с него…“ Вижте, господине, толкова много обичам госпожата, че не й показах заместницата й, а има много камериерки, които щяха да й причинят тази мъка.
— А, значи, непознатата е тук?…
— Ама, господине, тя беше в колата, с която госпожата замина, и аз я скрих в моята стая, както ми наредиха.
— Добре ли изглежда?
— Добре, колкото може да изглежда добре една случайно взета жена; няма да й е трудно да играе ролята си, ако господинът й помогне малко — допълни Йороп и отиде да доведе мнимата Естер.
Господин дьо Нюсенжан се залавя за работа
Вечерта, преди да си легне, всемогъщият банкер бе дал нарежданията си на своя лакей, който още в седем часа въведе в малкия салон, където баронът чакаше по халат и домашни пантофи, прочутия Лушар, най-умелия таен агент в търговията.
— Фие се потикрали сас мен! — отвърна той на поздрава на агента.
— Не можеше и да бъде иначе, господин барон. Аз държа на службата си и имам чест да ви кажа, че не мога да се бъркам в работи, нямащи нищо общо със задълженията ми. Какво ви бях обещал? Обещал ви бях да ви свържа с един от моите агенти, който според мен най-добре може да ви услужи. Но господин баронът знае какви граници съществуват между хората с различни професии… Когато си строите къща, не карате дърводелеца да върши работата на ключаря. Добре! Има два вида полиция: политическа и криминална. Никога хората от криминалната полиция не се бъркат в работата на политическата и vice versa. Ако вие се обърнете към началника на политическата полиция, ще му трябва разрешение, подписано от министъра, за да се заеме с вашата работа, а вие не бихте посмели да я съобщите на генералния директор на полицията. Ако някой от агентите се заеме с полицейска работа за своя сметка, той ще загуби мястото си. Освен това и криминалната полиция е също така предпазлива, както и политическата. Хората от Министерството на вътрешните работи или от Префектурата действуват само с оглед интересите на държавата или на справедливостта. Ако става дума за някакъв заговор или за престъпление, е, боже мой, тогава, разбира се, шефовете са на вашите заповеди; трябва да разберете обаче, господин барон, че те си имат друга работа, а не да се занимават с петдесетте хиляди любовни историйки на Париж. А ние пък от търговията, нашата работа е само да участвуваме при арестуването на задлъжнелите; стане ли дума за нещо друго, излагаме се ужасно, в случай че нарушим спокойствието на когото и да било. Аз ви изпратих един от моите хора, но ви казах, че не отговарям за него; наредили сте му да ви намери някаква жена в Париж и Контансон ви е измъкнал хиляда франка, без ни най-малко да се размърда. Все едно да търсиш игла в купа сено, ако трябва да намериш в Париж някаква жена, за която се знае, че ходила във Венсенската гора и чието описание съвпада с описанието на всички хубави парижанки.