Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Ще се разделим — каза тя, — вярно ли е?
— О, само за няколко дена — отвърна Люсиен.
Естер пусна Люсиен и падна като мъртва на дивана. При подобни положения повечето жени бърборят като папагали! Ах, как само ви любят те!… Може пет години да са се изминали, те се чувствуват като след първия любовен ден, не могат да се отделят от вас и са великолепни в негодуванието, отчаянието, любовта, гнева, съжаленията, ужаса, мъката, предчувствията! Красиви са като в Шекспирова сцена. Но да знаете едно! Тези жени не обичат. Ако наистина са онова, което твърдят, че са, ако са истински влюбени, те постъпват като Естер, като децата, както диктува истинската любов; Естер не продумваше нищичко, тя лежеше с лице, заровено във възглавниците, и плачеше с горещи сълзи. А Люсиен се мъчеше да я повдигне и я успокояваше.
— Но, детето ми, ние не се разделяме… Как така, виж как приемаш моето отсъствие след почти четири години щастие! — „Ах, защо съм им тъй скъп на тия момичета?…“ — запита се той, спомняйки си, че по същия начин го бе обичала и Корали.
— О, господине, вие сте много добър! — забеляза Йороп.
Сетивата също имат представа за идеална красота. А когато към нея се прибавят кроткият нрав и поетичността, с които Люсиен се отличаваше, лесно може да се разбере безумната страст на същества, особено чувствителни към външните качества — дар от природата, и наивни във възторзите си. Естер хълцаше тихо и лежеше прекършена от безкрайна мъка.
— Но, буболечко моя — продължаваше Люсиен, — не ти ли казах, че от това зависи животът ми?…
При тази нарочно спомената дума Естер се изправи като диво животно, развързаните й коси обвиха прелестното й лице, сякаш бяха разлистени клони. Тя загледа втренчено Люсиен.
— Животът ти!… — провикна се тя, вдигна ръце и ги отпусна с движение, присъщо на попадналите в опасност проститутки. — Вярно, в писмото на онзи дивак се говори за важни неща.
Тя измъкна от колана си някаква смачкана хартийка и каза на Йороп:
— Остави ни сами. Виж какво ми пише — обърна се тя към Люсиен, когато Йороп излезе и затвори след себе си вратата, като му подаде току-що полученото от Карлос писмо.
Люсиен го прочете на глас:
— „Утре в пет часа сутринта заминавате, ще ви отведат при един от пазачите на гората Сен-Жермен и там ще се настаните в една стая на първия етаж. Не излизайте от стаята, докато не получите от мене разрешение; няма да бъдете лишена от нищо. Пазачът и жена му са сигурни хора. През деня не се показвайте на прозореца; ако желаете да се раздвижите, можете да се разхождате нощем, пазачът ще кара колата ви. По време на разходката дръжте перденцата спуснати: от това зависи животът на Люсиен. Люсиен ще дойде тази вечер да се сбогува с вас; изгорете писъмцето пред него…“
Люсиен изгори веднага бележката на пламъка на свещта.
— Виж какво, любими мой — каза Естер, след като изслуша съдържанието на писъмцето, както престъпникът слуша смъртната си присъда, — няма да ти казвам, че те обичам, би било глупост… Скоро ще станат пет години, откакто ми се струва, че да те любя, е така естествено, както да дишам или да живея… Още в първия ден, когато започна моето щастие под закрилата на онзи загадъчен човек, който ме постави тук, както се поставя малко рядко животинче в клетка, знаех, че ти трябва да се ожениш. Женитбата е необходимост в твоя живот; пазил ме бог да попреча на твоето благоденствие. Тази женитба е моята смърт. Не искам да ти досаждам обаче; няма да постъпя като работничките, които се самоубиват с мангал разпалени въглища, стига ми първият път; както казва Мариет, вторият път ти втръсва. Не, ще замина далеч, далеч от Франция. Азѝ познава някои тайни от нейната страна, тя ми обеща да ме научи да умра неусетно. Убождаш се и готово! Всичко е свършено. Само едно нещо искам от тебе, скъпи, обожавани мой: не ме лъжи. Получила съм си моя дял от живота: от деня, когато те срещнах, през 1824 година, до днес съм имала повече щастие, отколкото може да се побере в живота на десет щастливи жени. Ето защо приеми ме такава, каквато съм: жена, която може да бъде много силна, но и много слаба. Кажи ми: „Женя се.“ От тебе ще поискам само да се сбогуваме много нежно и вече няма да чуеш да се говори за мен…