Величие и падение на куртизанките

— Значи, вие вярвате, че този младеж обича много вашата скъпа Клотилд?

Вероломството на такъв въпрос може да се разбере само след като опишем Клотилд. Младата личност, която тогава бе двадесет и седем годишна, стоеше права. Това позволяваше на маркиза д’Еспар да обхване с подигравателен поглед тънкия и сух стан на Клотилд, която приличаше съвсем на аслержа. Бюстът на горкото момиче бе толкова плосък, че не помагаха и колониалните средства, наречени от модистките „лъжливи шалчета“, Клотилд, която знаеше, че има достатъчно предимства с името си, не само не си даваше труд да прикрие този недостатък, но и най-смело се излагаше на показ. Пристягайки се с роклите си, тя получаваше строгите и чисти очертания, търсени от средновековните скулптори за статуите с ярко очертан профил, открояващ се на фона на катедралните ниши, където са ги поставяли. Клотилд бе висока пет стъпки и четири пръста. Ако ни е позволено да си послужим с един просторечив израз, който обаче има това качество, че е ясен, ще кажем, че тя бе „само крака“. Тази несъразмерност придаваше на горната част на тялото й нещо безформено. Смугла, с черни и твърди коси, с дебели вежди, бляскави очи във възчерни орбити, с асиметрично лице, сякаш първа лунна четвърт, над което се извишаваше изпъкналото й чело, тя бе карикатура на майка си, която бе една от най-красивите жени на Португалия. Природата обича такива игри. Често се случва в отделни семейства сестрата да е удивително красива, а братът да има същите черти, но да е съвършена грозотия, и пак да си приличат. Върху стиснатата уста на Клотилд играеше постоянно подигравателна усмивка, така че устните й издаваха повече от всичко друго скритите движения на сърцето й; любовта им придаваше очарователно изражение, още по-забележително поради обстоятелството, че бузите й бяха много мургави, за да личи по тях руменината, а вечно строгите черни очи не издаваха никога нищо. Въпреки толкова много недостатъци, въпреки плоската гръд, възпитанието и произходът й й бяха придали нещо благородно, някакво гордо държане, с една дума, онова, за което уместно се казва: „Има нещо в нея“, дължащо се на непритворното й облекло може би, което издаваше девойката от добро семейство. Тя се гордееше с косите си, които бяха буйни, гъсти и дълги, така че те бяха нейната красота. Гласът й бе обработен, очарователен. Тя пееше възхитително. Клотилд бе съвсем като онези девойки, за които може да се каже: „Има хубави очи“ или: „Има чуден характер!“ Когато някои се обърнеше към нея по английски маниер: „Ваша светлост“, тя отговаряше: „Наричайте ме ваша мургавост“.

— А защо да не се влюбят в моята Клотилд? — отговори херцогинята на маркизата. — Знаете ли какво ми каза тя вчера? „Нека ме искат по сметка, аз ще направя да ме обикнат заради самата мен!“ Тя е остроумна и честолюбива, а има мъже, на които тези две качества се харесват. А той, мила моя, е красив като блян; ако успее да откупи земите на Рюбампре, кралят ще му възвърне заради нас и титлата маркиз… В края на краищата майка му е последната издънка на този род…