Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Знатната португалка, жена, която никак не обичаше да излиза от къщи, бе заобиколена повечето време от съседите си, семейства Шолийо, Наварен, Льононкур. Често при нея ходеха на гости, на път за бала или на връщане от Операта, красивата баронеса дьо Макюмер (по баща Шолийо), херцогиня дьо Мофриньоз, госпожа д’Еспар, госпожа дьо Кан, госпожица де Туш, родственица на Гранлийо, произхождащи също от Бретан. Виконт дьо Гранлийо, херцог дьо Реторе, маркиз дьо Шолийо, жена му, Мадлен дьо Морсоф — внучка на покойния херцог дьо Льононкур, маркиз д’Ажуда-Пинто, принц дьо Бламон-Шоври, маркиз дьо Босеан, епископският наместник дьо Памие, семейство Вандьонес, старият принц дьо Кадинян и синът му, херцог дьо Мофриньоз, бяха постоянните посетители в този внушителен салон, където се дишаше дворцов въздух, а държането, тонът и остроумието съответствуваха на благородното потекло на тези силни на деня, чието подчертано аристократично поведение бе допринесло да се забрави слугуването им по времето на Наполеон.
Старата херцогиня д’Юксел, майка на херцогиня дьо Мофриньоз, бе оракулът на този салон, където госпожа дьо Серизи не бе приета, въпреки че по баща бе Ронкьорол.
Въведен в този дом от госпожа дьо Мофриньоз, която бе накарала майка си да действува в полза на Люсиен, в когото бе лудо влюбена цели две години, привлекателният поет се задържаше там благодарение на влиянието на висшето духовенство и с помощта на парижкия архиепископ. Приели го бяха обаче едва след излизането на разпоредбата, с която му връщаха името и герба на рода дьо Рюбампре. Херцог дьо Реторе, кавалерът д’Еспар и още неколцина, които завиждаха на Люсиен, постоянно настройваха срещу него херцог дьо Гранлийо, като му разказваха случки, станали с дедите на Люсиен; обаче заобиколената от висши духовници и набожна херцогиня, както и Клотилд дьо Гранлийо го защищаваха. Впрочем Люсиен обясни тази неприязън с любовното си приключение, което бе имал с братовчедката на госпожа д’Еспар, госпожа дьо Баржьотон, станала по-късно графиня Шатле. След това, чувствувайки потребността да бъде приет в едно толкова влиятелно семейство и подтикван от тайния си съветник да се хареса на Клотилд, Люсиен прояви смелостта на новоиздигналите се простаци: започна да ходи там пет пъти седмично, нагълта любезно змиите на завистта, издържа безочливите погледи и отговори с остроумие на подигравките. Постоянството му, очарователните му обноски, учтивостта му успяха най-сетне да неутрализират възраженията и да намалят пречките. Все така желан гост у херцогиня дьо Мофриньоз, чиито пламенни писма, писани по време на любовната им страст, пазеше Карлос Ерера, идол за госпожа дьо Серизи и добре посрещан у госпожица де Туш, Люсиен, който бе доволен, че го приемат в тези три дома, научи от своя испанец да влага извънредно голяма сдържаност в отношенията си с хората.
— Човек не може да служи предано на няколко семейства едновременно — казваше му неговият таен съветник. — Който ходи навсякъде, никъде не предизвиква интерес към себе си. Аристократите покровителствуват само хора, които изтъркват мебелите им, хора, които те виждат всеки ден и които умеят да се превърнат за тях в необходимост, като дивана, на който седим.
Свикнал да гледа на двореца Гранлийо като на свое бойно поле, Люсиен пазеше остроумието си, находчивостта си, новините и изящните си придворни обноски за вечерите, когато прекарваше там. Умеещ да говори със загадки, приветлив и предупреден от Клотилд за подводните скали, които трябваше да избягва, той ласкаеше дребните страсти на господин дьо Гранлийо. Отначало Клотилд бе завиждала на щастието на херцогиня дьо Мофриньоз, а по-късно се влюби безумно в Люсиен.
Като си даваше сметка за преимуществата от един такъв брак, Люсиен започна да играе ролята на влюбен не по-лошо от Арман, най-модния актьор за любовни роли в „Комеди-франсез“. Той пишеше на Клотилд писма, които бяха първокласни литературни шедьоври, Клотилд му отговаряше, като се съревноваваше талантливо в изображението на жарката любов на книга, защото не можеше да люби по друг начин. Всяка неделя Люсиен ходеше на богослужение в „Сен-Тома-д’Акен“, представяше се за ревностен католик и изнасяше монархически и религиозни проповеди, които правеха чудесно впечатление. Между другото пишеше безплатно в прокатолическите вестници забележителни статии, подписани само с едно „Л“. Той написа политически брошури, по искане на краля, Шарл X, или по поръка на висшето духовенство, без всякакво възнаграждение. „Кралят — казваше той — толкова много е направил вече за мене, че му дължа кръвта си.“ Ето защо от няколко дена ставаше дума Люсиен да бъде привлечен към кабинета на министър-председателя като негов частен секретар; но госпожа д’Еспар насъска толкова много хора против Люсиен, че тъй нареченият „господин Жак“ на Шарл X не смееше да вземе решение. Не само че положението на Люсиен не бе ясно, но и въпросът: „От какво живее?“, застанал на устните на всекиго, колкото повече той се издигаше, чакаше отговор; освен това доброжелателното, а също и злобното любопитство водеха от проучване към проучване, тъй че намираха не един недостатък в ризницата на този кариерист. Клотилд дьо Гранлийо се бе превърнала в невинен доносчик за баща си и майка си. Няколко дни по-рано тя бе завела Люсиен до прозореца, за да поговори с него и да го осветли какви са възраженията на семейството й. „Купете земя за един милион и ще получите ръката ми, това е отговорът на майка ми“ — бе казала тя.