Елегантността на таралежа
- Автор: Барбери Мюриель
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Меламед
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Елегантността на таралежа». Краткое содержание книги:
От известно време и аз имам подозрения. Отдалече тя си е портиерка. Отблизо… ами отблизо има нещо странно. Коломб я ненавижда и мисли, че е отрепка. Но за Коломб е отрепка всеки, който не отговаря на нейната културна норма, а културната норма на Коломб е власт в обществото и блузи от Агнес Б. Госпожа Мишел… Как да кажа? От нея се излъчва интелект. При това тя се старае, хм, явно е, че прави всичко възможно да се прави на портиерка и да изглежда слабоумна. Но аз съм я наблюдавала, когато говори с Жан Артенс, когато говори на Нептун зад гърба на Диан, когато гледа дамите от блока, които минават край нея, без да я поздравят. Госпожа Мишел притежава изяществото на таралежа: отвън тя е бронирана с бодли, прилича на истинска крепост, но имам чувството, че отвътре е изискана като таралежите, които са на пръв поглед лениви, яростно самотни и ужасно изящни животинчета.
Но пък признавам, че не съм екстрасенс. Ако не беше онази случка, и аз щях да виждам онова, което виждат другите — една портиерка, която обикновено е в лошо настроение. Ала неотдавна се случи нещо и е странно, че въпросът на господин Озу бе зададен точно сега. Преди две седмици Антоан Палиер бутна количката на госпожа Мишел, докато тя отваряше вратата си. Антоан Палиер е син на господин Палиер, индустриалецът от шестия етаж, който поучава татко как трябва да се управлява Франция и продава оръжие на международни престъпници. Синът не е толкова опасен, защото е истински кретен, но човек никога не знае: способността да вредиш е често семеен капитал. Та значи Антоан Палиер обърна количката на госпожа Мишел. Цвеклото, юфката, кубчетата бульон и марсилският сапун се изсипаха и от падналата на пода количка за миг се показа книга. Казвам за миг, защото госпожа Мишел се втурна да прибира всичко, гледайки Антоан с гняв (той явно не мислеше да мръдне и малкия си пръст), но и с известно безпокойство. Той нищо не забеляза, но аз нямах нужда от повече време, за да разбера каква книга или по-точно какъв вид книга имаше в чантата на госпожа Мишел, защото има куп подобни на бюрото на Коломб, откак тя учи философия. Това е книга на издателство „Врин“, супер специализиран издател на философска литература. Какво търси подобна книга в чантата на една портиерка? — беше въпросът, който си зададох за разлика от Антоан Палиер.
И аз така мисля, казах аз на господин Озу и от съседски отношенията ни станаха по-интимни — заговорнически. Разменихме впечатленията си за госпожа Мишел, господин Озу каза, че се обзалага, че тя е образована принцеса в нелегалност, и се разделихме, като си обещахме да започнем разследване.
Та ето каква е дълбоката ми мисъл за днешния ден: за първи път срещам някого, който търси хората и вижда отвъд тях. Може да изглежда банално, но все пак мисля, че е дълбоко. Никога не прозираме отвъд нашите убеждения и, нещо по-лошо, отказали сме се от срещата с другия, срещаме само себе си, без да се познаем в тези постоянни огледала. Ако го разберем, ако осъзнаем, че винаги гледаме само себе си в другия, че сме сами в пустинята, ще полудеем. Когато мама поднася сладкиши от Ладюре на госпожа Дьо Броли, тя разказва на себе си историята на своя живот и вкусва само своята сладост. Когато татко си пие кафето и чете вестника, той се съзерцава в огледало по метода на Куе23. Когато Коломб говори за лекциите на Мариан, тя плещи за собственото си отражение, и когато хората минават покрай портиерката, не виждат нищо, защото тя не са те.
Моля съдбата да ми предостави шанса да виждам отвъд себе си и да срещна някого.
3
Под кората на дървото
После минават няколко дни.
Както всеки вторник Мануела идва в портиерната. Докато затваря вратата, успявам да чуя Жасент Розен, която разговаря с младата госпожа Мьорис пред асансьора, който все не идва.
— Синът ми каза, че с кутайците не можеш да се разбереш.
Заради хлебарката в устата госпожа Розен не казва китайци, а кутайци.
Винаги съм мечтала да посетя Кутай. Много по-интересно е, отколкото да отидеш в Китай.
— Той уволни баронесата — съобщава Мануела с порозовели бузи и блестящи очи — и всички останали.
Правя невинна физиономия и питам:
— Кой?
— Ами господин Озу! — възкликва Мануела и ме гледа с укор.
Трябва да кажа, че от две седмици кооперацията се занимава само с нанасянето на господин Озу в апартамента на покойния Пол Артенс. В това закостеняло място, сковано от ледовете на властта и безделието, пристигането на нов обитател и безумните начинания, които по негово нареждане извършиха майстори, толкова много на брой, че дори Нептун отказа да души всичките — идването му предизвика буря от възбуда и паника. Защото общоприетият стремеж за запазване на традициите и съответното неодобрение на всичко, което от близо и далеч напомня новопридобито богатство — показността в ремонта и обзавеждането, покупката на техника и злоупотребата с ястия по поръчка — си съперничеше с една по-дълбока жажда, залегнала в червата на всички тези ослепели от скука души: жаждата за нещо ново. Ето защо домът на улица „Грьонел“ №7 две седмици следеше с трепет сноването на бояджии, дърводелци, водопроводчици, доставчици на кухни, мебели, килими, електронни уреди и най-сетне на преносвачи, наети от господин Озу, за да преобразят изцяло четвъртия етаж, който всички умираха от желание да посетят. Жос и Палиер вече не ползваха асансьора и откривайки нови физически сили, по всяко време се разхождаха на площадката на четвъртия етаж, откъдето трябваше непременно да минат, за да излязат от вкъщи и съответно да влязат. Те бяха обект на всеобща завист. Бернадет дьо Броли направи всичко възможно да бъде поканена на чай у Соланж Жос, макар че тя беше социалистка, а Жосент Розен доброволно предложи услугите си да занесе на Сабин Палиер пакет, оставен в портиерната, който аз лично, доволна, че няма да се качвам до шестия етаж, й връчих с лицемерни преструвки.
23
Популярен метод на самовнушение. Емил Куе, френски терапевт (1857–1926), доказва по научен път, че ако всеки ден човек си повтаря поне по няколко пъти определена положителна фраза, това ще доведе до промени в характера и цялостното отношение на човека към живота. — Б.пр.