Елегантността на таралежа
- Автор: Барбери Мюриель
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Меламед
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Елегантността на таралежа». Краткое содержание книги:
— В петък ще дойдат дизайнери. Ще можете ли да ги приемете вместо господин Нещо си (Опшу?) между десет и десет и половина?
И т.н.
Господин Нещо си не проявява никакво нетърпение и учтиво чака, като ме гледа с мила усмивка. Смятам, че всичко преминава много добре. Трябва само да изчакам госпожа Розен да се умори и да се прибера в леговището си.
И изведнъж:
— Изтривалката пред вратата на Артенс не е почистена. Нали ще го имате на предвид?
Защо винаги комедията трябва да стане трагедия? Разбира се, случва се и аз да кажа нещо погрешно, въпреки че го използвам като оръжие.
— Инфаркта ли е? — бях попитала Шабро, за да отвлека вниманието му от необичайните ми обноски.
Не съм толкова чувствителна, че една малка грешка да ме накара да си загубя ума. Трябва да приемаме у другите това, което си позволяваме сами; освен това Жасент Розен и хлебарката й са родени в Бонди в панелен комплекс, където асансьорите не са особено чисти, и спрямо нея се отнасям със снизхождение, което не изпитвам към „госпожа ще можете ли запетайка да приберете“.
При все това ето я трагедията: аз трепнах, чувайки на предвид, точно когато и господин Нещо си трепна, и ние се спогледахме. След тази безкрайно малка частица от времето, когато, сигурна съм, ние бяхме братя по език в общото ни страдание, което чрез потрепването на телата показа смущението ни, господин Нещо си ме гледа по съвсем друг начин.
Погледът му е нащрек.
И ето, че ме заговаря.
— Познавахте ли Артенс? Казаха ми, че били необикновено семейство?
— Не — отговарям аз, внимавайки, — не ги познавах добре, приличаха на останалите семейства.
— О, те бяха щастливо семейство — казва госпожа Розен, която видимо се отегчава.
— Знаете ли, всички щастливи семейства си приличат — казвам аз, за да се измъкна, — няма какво да се каже за тях.
— Но всяко нещастно семейство е нещастно посвоему — казва той и ме гледа странно и изведнъж, макар за втори път, аз трепвам.
Тъй като нещастието никога не идва само̀, Леон избира точно този момент, за да се промуши между краката ни, като приятелски докосва крачолите на господин Нещо си.
— Имам две котки — казва ми той. — Ще ми кажете ли как се казва вашата?
— Леон — отговаря вместо мен Жасент, като прекратява по този начин разговора, улавя господина под ръка и като ми благодари, без да ме погледне, го повежда към асансьора. Безкрайно внимателно той поставя длан върху ръката й и я задържа за миг.
— Благодаря, госпожо — казва ми той и се оставя да бъде отнесен от своето властно пернато.
2
Момент на просветление
Знаете ли какво значи неволно? За психоаналитиците то е плод на подмолните деяния на скритото несъзнателно. Каква безсмислена теория! Неволното е най-яркият белег на силата на осъзнатата ни воля, която използва всичките си хитрости, за да постигне целите си, когато емоцията й се противопоставя.
— Може би аз самата желая да бъда разкрита — казвам на Леон, който се е прибрал и, кълна се, вероятно е влязъл в заговор с вселената, за да изпълни желанието ми.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему е първото изречение от „Ана Каренина“, роман, който аз в качеството си на добра портиерка не би трябвало да съм чела. Не ми е разрешено и да трепна случайно при втората част на тази фраза в един момент на просветление, без да знам, че тя е от Толстой, защото ако неуките бяха чувствителни към голямата литература, без да я познават, тя не би могла да претендира за висотата, на която образованите хора я издигат.
Прекарвам деня в опити да се убедя, че се притеснявам за нищо и че господин Нещо си, който има достатъчно дебел портфейл, за да купи целия четвърти етаж, има други грижи освен паркинсоновите потрепвания на една умствено изостанала портиерка.
Към деветнайсет часа един младеж звъни в портиерната.
— Добър ден, госпожо — казва ми той с перфектно произношение, — казвам се Пол Нгуен и съм частен секретар на господин Озу.
Подава ми визитна картичка.
— Ето номера на мобилния ми телефон. При господин Озу ще дойдат майстори и не желаем това да ви задължи да вършите допълнителна работа. Ето защо при най-малкия проблем можете да ме повикате и аз веднага ще дойда.
Вероятно сте забелязали в този момент от интригата, че пиеската е лишена от диалози, които обикновено се познават по редуването на тиретата пред различните реплики.