Елегантността на таралежа

И когато тази сутрин към обичайната тъпотия на урок по литература без литература и на урок по езика без разбиране на езика се добави и чувството ми за врели-некипели, аз не можах да се въздържа. Госпожа Мегр правеше обобщение за качественото прилагателно епитет под претекст, че в съчиненията ни то изобщо липсвало „а бе, макар че вие би трябвало да умеете да го употребявате, след като сте изкарали трети клас“. „А бе не съм виждала толкова невежи ученици“, добави тя, като специално гледаше Ашил Гран-Ферне. Не обичам Ашил, но този път бях съгласна с него, когато зададе въпроса си. Мисля, че трябваше да го направи. Освен това учител по език не може да бека. Все едно метач да не събере добре боклука. „И за какво служи граматиката?“, попита той. „Би трябвало да знаете, отговори госпожа Платена-да-ни-обяснява — именно-това“. „Де да знам — каза Ашил както никога искрено, — никой не си е направил труда да ни го обясни“. Госпожа Мегр въздъхна дълбоко, сякаш искаше да каже: „Няма ли да престанете с тъпите си въпроси“, и отговори: „Служи, за да говорим и пишем добре“.

Та тогава направо получих сърдечна криза. Не съм чувала нещо по-абсурдно. Не искам да кажа, че не е вярно, а че наистина е абсурдно. Да кажеш на тийнейджъри, които вече знаят да говорят и да пишат, че граматиката служи именно за това, е като да кажеш на някого, че трябва да прочете историята на клозета през вековете, за да знае да пишка и ака. Ами че това е безсмислено! Ако поне ни беше показала с примери, че трябва да знаем известен брой неща за езика, за да го използваме добре, съгласна съм, защо не, това е предварително условие. Например, че трябва да умееш да спрягаш глаголите във всички времена, за да избегнеш груби грешки, които ще те изложат на някоя светска вечеря („Щял съм да дойда по-рано, но вземах грешен път“). Или че за да напишеш покана на някого, за да дойде на купон във Версай, трябва да знаеш как се съгласува прилагателното епитет — така ще си спестиш неща от рода на „Драги приятелко, можете ли да дойдете във Версай тази вечер. Ще ви бъда признателен. Маркиза Гран-Верне“. Но ако госпожа Мегр си мисли, че граматиката служи само за това… Че ние умеем да спрягаме глагола, преди да разберем какво е това глагол. Знанието може да ни помогне, но не смятам, че това е най-важното.