Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
Тези жени нямаше да ми простят убийството на една от тях. Знаех го и не отивах там, за да го искам. Важна е не ръката, която ти е дадена. А как изиграваш картите си.
Бях тук, за да кажа истината.
Роуина беше направила изявление този следобед. Пращайки голяма група от нейните Шийте зрящи след мен със заповеди да ме усмирят и да откраднат оръжието ми, тя беше казала: Ти не си една от нас и единственият начин да станеш една от нас е пълно подчинение на моята воля. Дай ми оръжието си, подчини ми се във всичко и ще размисля дали да те пусна сред нас.
Аз бях тук, за да направя мое собствено изявление: Майната ти, стара жено! За да подсиля позицията си, бях довела като мой защитник Фае принц, способен да унищожи всички тях (не че щях някога да му позволя). Ако тя беше мъдра, нямаше отново да се забърка с мен и щеше да оттегли кучетата си. Вече достатъчно хора и чудовища ми се пречкаха.
По дяволите, исках приятели и исках да бъдат от моя собствен вид!
Исках момичета като Дани, само че по-големи, на които да се доверявам, с които да говоря, да споделям тайни за нашето наследство. Исках да принадлежа към тях. Исках да науча за О’Конърови, за кръвната линия, от която се предполагаше, че произлизам, и за последния ù жив член.
– Вкарай ме вътре! – казах на В’лане и се подготвих да бъда „Пресята“.
Попитах В’лане защо Фае го наричат Пресяване, а той ми каза, че това е единствената човешка дума, която е близка до основното, което правят. Фае пресяват безкрайни измерения, като зърна пясък през пръстите си, оставяйки малко да се разсипе тук, малко да се разсипе там, сортират ги, докато хванат тези, които искат. Когато изберат, нещата се променят.
Попитах го дали това значи, че избира „зрънцето“ на мястото, където иска да бъде и се мести там със силата на мисълта. Той не схвана идеята на местенето там. Според него нито ние, нито измеренията се местят. Ние просто... се променяме. И ето ги отново двете преобладаващи понятия за Фае: застой или промяна.
Пресяването беше като умиране. Просто спрях да съществувам напълно, после бях там отново. Беше безболезнено, но дълбоко тревожно. В един момент бях отвън, стоях до вайпъра почти в мрак, в следващия – разширените ми от нощта зеници се тъпчеха с блясъка на светлини, които ме заслепиха за момент, а когато отново можех да виждам, бях вътре зад ярко осветените стени на манастира Арлингтън.
Някакви жени пищяха. Много и силно. Беше оглушително.
За миг се изплаших, че са нападнати. После разбрах – аз бях нападението. Чувах звука от стотици Шийте зрящи, усетили изключително мощно Фае сред защитените им стени. Бях забравила тази малка подробност. Разбира се, че щяха да усетят В’лане и щяха да нададат вой.
– Да ги накарам ли да замълчат? – попита В’лане.
– Не. Остави ги! Ще спрат след минута – надявах се.
Спряха.
По мои указания той ни Преся в задната част на манастира, където се надявах да намерим спалните помещения. Предположението ми, базирано на скиците, които видях онлайн, беше точно. Една по една се отваряха врати, подаваха се глави, усти се затваряха, зяпваха и отново се затваряха.
Позната глава с къдрава червена коса се появи от близката стая.
– О, ти си толкова шебано мъртва! – възкликна Дани. – Беше сериозно загазила преди, но сега тя ще те убие.
– Внимавай с езика, Дани! – смъмри я жената, която се появи в рамката на вратата след нея.
Дани извъртя очи.
– Искам да видя как ще опита – казах.
Външните ъгълчета на устата на червенокосата хлапачка трепнаха.
– Как смееш да идваш тук? Как смееш да водиш това нещо тук? – настоя облечена с пижама Шийте зряща, мушкайки пръст към В’лане. Още една глава изскочи иззад нея, носът беше силно бинтован. Познавах тази жена. Юмрукът ми беше срещнал лицето ù по-рано днес. Очите ù бяха кръвясали от плач и присвити към мен с враждебност.
Когато той се стегна, поставих ръка на рамото му, като внимавах да не тая намерение да го Нулирам, искайки да покажа солидарност, която се надявах да разсее агресивността му.
Коридорът вече беше пълен с Шийте зрящи в различни етапи на разсъбличане. Не заради В’лане, а защото беше след полунощ и ги бях събудила. Очевидно той държеше на думата си. Нито една Шийте зряща не се събличаше. Не усещах и намек за сексуална тръпка. Въпреки всичко те всички се взираха втренчено в него.