Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
Все пак не трябваше да му казвам всичко. Избутах го и се изплъзнах измежду него и вайпъра. Той гледаше как се оттеглям с подигравателна усмивка. Почувствах се по-добре на десетина крачки разстояние и започнах да му разказвам подбрани части от това, което бях видяла, докато лежах в смрадливата локва. Казах му, че се движи от човек на човек, карайки ги да извършват престъпления.
Но не му казах за трите лица, които Книгата беше представила, или за жестокостта на престъпленията, или че убиваше приносителя, преди да се премести. Оставих го да вярва, че се прехвърля от един жив човек на друг. Така, ако се опиташе да я проследи сам, аз щях да имам предимство. Трябваха ми всички предимства, които можех да намеря. Знаех, че В’лане не смята хората за жизнеспособни форми на живот и нямах повече основания да му вярвам, отколкото на Баронс. В’лане може да беше Сийли, а Баронс може и да продължава да спасява живота ми, но вече имах твърде много въпроси без отговор и за двамата. Сестра ми беше вярвала на приятеля си чак до края. Беше ли измисляла извинения за лорд Господар така, както аз измислях за Баронс? И какво толкова, като никога не отговаря на въпросите ми? Той ми е казал повече за това какво съм, отколкото някой друг. И какво толкова, ако убива безмилостно? Прави го само за да съм в безопасност... Можех да скалъпя половин дузина подобни обяснения на мига. За В’лане също. Той е Секс-до-смърт-Фае, но никога не ме е наранявал наистина. И какво толкова, ако ме кара да се събличам на публични места? Той ме спаси от Сенките...
Аз съм барманка. Харесвам рецептите. В тях съдържанието е точно определено. Дали рецептата за съблазняване беше една част чар и две части самозаблуда, разбити, не разбъркани?
– Останала си в съзнание през цялото време?
Кимнах.
– Но все пак не си могла да я доближиш.
Поклатих глава.
– Как планираш да я намериш отново?
– Нямам представа – излъгах. – В Дъблин има повече от един милион души, а престъпността е скочила до небето. Ако допуснем, че остане в града, в което не съм сигурна (беше лъжа; не знам защо, но бях сигурна, че Книгата няма намерение да напуска хаотичните улици на Дъблин в момента, нито в близкото бъдеще), търсим игла в купа сено.
Той ме оглежда известно време, после каза:
– Много добре. Ти спази твоята част от сделката. Аз ще спазя моята.
Качихме се в колата и се отправихме към манастира.
Манастирът Арлингтън е изграден на светена земя през седми век, когато църквата, първоначално построена от Свети Патрик през 441 г., изгоряла. И което е много интересно, самата църква била построена на мястото на рухнал каменен кръг, за който някои твърдели, че преди много време бил свещен за древно езическо сестринство. Каменният кръг, както се твърди, бил предшестван от шиан, или могила на феи, скрила в себе си вход към Другия свят.
Манастирът бил плячкосан през 913 г., построен отново през 1022 г., изгорен през 1123 г., построен отново през 1218 г., изгорен през 1393 г. и построен отново през 1414 г. Като всеки път беше разширяван и укрепван.
През шестнайсти и седемнайсти век беше разширен многократно, спонсориран от анонимен, богат дарител, който завършил правоъгълника от каменни сгради, ограждащи вътрешния двор, и добавил жилища – за голямо учудване на местните – за около хиляда обитатели.
Същият неизвестен дарител купил земята около манастира и превърнал анклава в самоиздържащата се единица, която е днес. Манастирът се слави със собствена мандра, овощни градини, добитък, овце и обширни паркове, чиято връхна точка е сложна оранжерия със стъклен купол, която според слуховете е подслонила някои от най-редките цветя и най-необичайните билки на света.
И това беше всичко, което успях да открия за това място за двайсетте минути, които имах да сърфирам в интернет, преди да се отправя в посоката, която Баронс ми беше дал.