Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
Не си направих труда да посегна за Копието. Студеното му тегло в кобура на рамото ми беше изчезнало. Някак го беше взел от мен в мига, в който се появи. Ако знаех колко бързо ще се появи, щях да го държа, за да видя дали това ще го спре. Отбелязах си наум да опитам следващия път.
– Фае! – отвърнах сухо на поздрава, ако може да се нарече така. Как се бях озовала в свят с такива странни форми на обръщение? От всички мъже, които бях срещнала в Дъблин, само Крисчън ме наричаше Мак. – Върни ми Копието! – знаех, че няма, но това не ме спря да попитам.
– Аз не идвам при теб въоръжен със смъртоносни човешки оръжия – В’лане беше в пълен Фае вид: Блестящ в дузина извънземни отсенки, очите му в цветовете на дъгата, безпристрастни, с разфокусиран поглед, изпълнен със спиращ сърцето невероятен секс. Буквално.
– Ти си смъртоносно човешко оръжие.
Погледът му казваше „Има го и това, и така трябва да бъде“.
– Защо ме повика? – изглеждаше нетърпелив, сякаш го бях прекъснала насред нещо важно.
– Колко силно искаш Книгата за твоята кралица?
– Ако си я намерила и мислиш да криеш от мен...
Поклатих глава.
– Не крия. Но всеки иска помощта ми да я намери и не съм сигурна кой е най-силният или кой ще ми помогне най-много. Има неща, които аз също искам.
– Съмняваш се в силата ми? – очите му блеснаха със среброто на остри ножове и внезапно имах странно видение – дрипа от генетична памет? – на Фае, одиращо кожата на човек от тялото му с поглед. „Ако те хванат, сведи глава пред тях – това бяхме учили децата си – и никога не ги гледай в очите!“ Не защото се бояхме, че може да бъдат хипнотизирани – едно Фае няма нужда от контакт с очите, за да го направи, а защото ако децата ни щяха да умрат ужасно, не искахме да видят съдбата си да проблясва в тези ярки, нечовешки очи.
– Защо си тръгна, когато Баронс се появи? – попитах.
– Презирам го.
– Защо?
– Не е твоя грижа. Такава глупачка ли си да мислиш да ме призовеш, за да ме разпитваш?
Потреперих в лекия пуловер и якето. Температурата току-що бе паднала. Кралските особи на Фае са толкова могъщи, че тяхното удоволствие или недоволство повлиява на времето, ако го позволят. Наскоро научих, че Кралските ловци с техните големи кожести крила, раздвоени езици и пламтящи очи също владеят тази сила.
– Повиках те, защото ми трябва помощта ти. Просто се чудя дали можеш да направиш това, което ми трябва.
– Ще те пазя жива. И няма да позволя... какво толкова не хареса, когато не можеше да ме призовеш преди? А, ти каза, че си страдала ужасно. Няма да позволя това.
– Не е достатъчно. Трябва да запазиш всички живи тази вечер и да не позволиш никой да страда ужасно. И трябва да знам, че няма да се върнеш тук някой ден и да ги нараниш в бъдеще – Шийте зрящите се криеха от Фае от хиляди години, а аз бях на път да отведа един от най-могъщите право в тяхната тайна бърлога. Щях ли да бъда заклеймена като предател? Отхвърлена? О, да. Аз вече бях. Тези, които трябваше да са ми съюзници в битката, сега преследваха мен, благодарение на Роуина. Нямаше да се налага да го правя, ако тя не ме беше притиснала толкова.
Извънземните му очи се присвиха и той се огледа. После се засмя.
Хванах се, че дърпам пуловера си нагоре, усмихвайки се празно. Гърдите ме боляха, а зърната ми пулсираха.
– Изключи го! – изръмжах. – Имаме сделка, не помниш ли? Каза, че ще го изключваш около мен през цялото време.
Той проблясна и отново беше мъжът, когото видях предишната нощ, в дънки, ботуши и кожено яке.
– Забравих – в думите му нямаше нито истина, нито разкаяние. – Отиваш в манастира.
– Мамка му! – избухнах. – Всички ли знаят всичко, освен мен? – утеших се с мисълта, че поне сега няма нужда да се чувствам зле, че предавам местонахождението им на В’лане. Той вече го знаеше.
– Така изглежда. Ти си млада. Твоето нищожно време е прозявка в моя живот – той замълча, после добави: – И на Баронс.
– Какво знаеш за Баронс? – настоях.
– Че ще бъде много по-мъдро да зависиш от мен, МакКайла – той се приближи към мен и аз отстъпих. Дори в заглушената си, човешка форма, той беше чист секс. Плъзна се покрай мен, спря до вайпъра и проследи с ръка гладката метална извивка на покрива. В’лане, стоящ до черната кола си беше гледка.