Проклятието на черната луна

– Някога определени от нас можеха. Но дори тогава бяхме ограничавани. С изключение на кралицата. Вече не притежаваме тази способност. Ние сме в капана на настоящето по същия начин, по който са и хората.

– Защо? Какво е станало?

Той трепна отново.

– Спри колата, МакКайла! Не се наслаждавам на това. Защитите им са много.

Отбих колата и угасих двигателя.

– Значи защитите ти причиняват неудобство, но това е всичко? Всъщност не те задържат навън? – можеше ли да влезе в книжарницата по всяко време, когато искаше? Защитите на Баронс предпазваха ли ме от всички Фае?

– Точно така.

– Но аз мислех, че не можеш да влезеш в книжарницата. Преструваше ли се в нощта, когато Сенките влязоха?

– Ние обсъждахме защитите на Шийте зрящите. Магията, която твоите хора познават, и магията, която Баронс познава, не са същите – погледът му проблясна като остра стомана при споменаването на работодателя ми. – Ела! Дай ми ръка, за да мога да те Пресея вътре! И внимавай с намеренията си! Ако ме Нулираш сред тези стени, ще съжаляваш. И още веднъж, МакКайла, виждаш ли какво доверие ти оказвам? Позволявам ти да ме отведеш в твоя свят на Шийте зрящи – там, където от мен се страхуват и ме мразят. И се оставям на твоята милост. Няма друг сред моя вид, който дори би го обмислил.

– Без Нулиране. Обещавам! – Баронс имаше още едно предимство пред останалите от нас. Защо това не ме изненадваше? Така ли беше успял да скрие Ънсийли огледалото от мен? С по-дълбока и по-тъмна магия от тази, която владееха Шийте зрящите? Не можех обаче да се ядосам наистина, защото това все пак означаваше, че аз съм в безопасност в книжарницата. Колко объркана ставах – благодарна за сила, където и да се намираше, стига да работеше за мен. – Наясно ли сме какво ще направя аз и какво няма да направиш ти?

– Толкова ясно, колкото прозрачните ти желания, Шийте зрящ.

Завъртях очи, но заобиколих колата и хванах ръката му.

У дома, в Ашфорд, имам голяма група приятели.

Нямам нито един в Дъблин.

Единственото място, където мислех, че мога да намеря приятели, беше сред моя собствен вид в манастира. Сега, благодарение на Роуина, тази възможност беше затворена за мен. Тя се бъркаше в живота ми от онази първа вечер, когато пристигнах в Дъблин и когато едва не се издадох в един пъб на първото Фае, което виждах. Вместо да ме прибере и да ми каже какво съм, тя ме прати да отида да умирам другаде.

После стоя безучастно отстрани, когато В’лане едва не ме изнасили в музея.

След това прати нейните Шийте зрящи да ме шпионират (сякаш и аз не бях такава!) и накрая направи нещата още по-лоши, пращайки ги да ме нападнат и да отнемат оръжието ми, принуждавайки ме да нараня една от моя вид. Нито веднъж Роуина не ме посрещна добре. Нито веднъж не показа нещо друго, освен презрение и недоверие без основателна причина.