Kолеж за магьосници

Лабораторията беше преобразена заради събитието. Шкафовете бяха отворени. Всички маси и работни плотове бяха отрупани със старовремски дървени и метални инструменти, колби, мензури, часовникови механизми, везни, увеличителни стъкла, стъкленици, пълни с живак, и други по-трудно различими вещества. В "Брейкбилс" се работеше по технологии от викторианската епоха и то не заради превзето маниерничене. Обясниха на Куентин, че уредите с вградена електроника се влияят от магиите и не може да се разчита на показанията им. Общо взето атмосферата в лабораторията беше като в голям цирк. Директор на "цирка" се явяваше преподавателката Съндърланд. Напоследък Куентин я избягваше. Любовта му към нея беше угаснала дотолкова, че вече можеше да я погледне, без да изпита желание да вплете пръсти в косата й.

— Така. — Тя прибра някакви сребърни инструменти в малко куфарче и го заключи. — Курсистите в "Брейкбилс" безусловно притежават магически способности, но всеки има наклонност към определена магия. Свързано е с мястото, на което сте родени, с положението на луната и метеорологичните условия, плюс още куп подробности, в които не си струва да задълбаваме. Ако проявявате любопитство, колегата Марч ще ви ги изброи на драго сърце.

— Каква е вашата специалност? — попита Куентин.

— Свързана е с металургията. Други лични въпроси?

— Да. Защо да държим допълнителен изпит? Не можете ли да определите в какво да се специализирам въз основа на рождената ми дата и другите данни, които споменахте?

— Би могло. Теоретично. Но на практика ще излезе една голяма глупост. — Тя се усмихна и Куентин усети как любовта му към нея отново се разпалва. — Много по-лесно е да действаме по индукция, докато улучим вярната посока.

Тя сложи в дланите на Куентин по един скарабей и го накара да каже азбуката първо на гръцки, после на иврит, а междувременно го наблюдаваше през уред, напомнящ сгъваем телескоп. Той чуваше как металните бръмбари в ръцете му бръмчат под въздействието на предишни магии. Потръпна от ужас, като си представи как внезапно крачката им се размърдват.

Съндърланд постави пред него мъничко дърво бонзай и го накара да се взира в него от различни ъгли, а растението се огъваше под напора на несъществуващ вятър. След теста тя взе дървото, застана встрани и проведе с него кратко съвещание. Накрая се обърна към Куентин и отсече:

— Със сигурност не си билкар!

През следващия час го подложи на дузина тестове, повечето от които му се струваха безсмислени. Накара го да направи магиите, изучавани през първата година, и измери ефективността на всяка чрез набор от различни инструменти. Следващата му задача беше да каже заклинание, застанал до голям месингов часовник със седем стрелки, една от които се въртеше на обратно, и то с шеметна бързина. Няколко пъти Съндърланд взе от полиците някакви дебели томове и дълго се консултира с тях. Междувременно Куентин се почувства още по-неловко.

— Ти си интересен случай — промърмори тя накрая. После се опита да го принуди да задреме, за да надникне в сънищата му. Само че той не можа да заспи и тя му даде да изпие някаква отвара с дъх на мента.