Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Да, това е тържествената зала в тази сграда - поясни Ватен.
- Точно така, тържествената зала. Вървете там, аз ще дойда скоро - замисли се за миг Сингсакер. - И още нещо преди да тръгнете. Да сте забелязали да липсва нещо от хранилището?
- Честно казано, нямах време да проверявам - призна си Ватен.
- А можете ли сега да хвърлите един поглед? Като охранител би трябвало да знаете какво трябва да има тук?- изгледа го изпитателно Сингсакер.
- Това ми влиза в задълженията - отговори ясно Ватен. Докато Ватен проверяваше рафтовете, следователят го наблюдаваше. Охранителят изглеждаше съсредоточен. Нито веднъж не спря и не погледна към пода, на който лежеше тялото. Най-накрая каза:
- На пръв поглед всичко е на мястото си.
- Ясно. Между другото, имам още един въпрос към вас - казал това, Сингсакер едва не го попита откъде се познават, но се сдържа. - Понеже отговаряте за сигурността, съобщават ли ви всеки път, когато някой отваря или затваря хранилището?
- Знам единия от двата кода, нужни за отключването на ключалката. Поради това всеки, на когото му трябва да влезе в хранилището, е принуден да се обърне към мен. Втория код го знае един от библиотекарите и напоследък този библиотекар бе Гюн Брита. Кодовете са секретни и не подлежат на разгласяване. Единственият човек, който може да влезе тук без моето знание, е Хорнеман. Той знае и двата кода.
- Тоест най-важният въпрос, на който трябва да си отговорим - прониза с поглед Ватен следователят, - е как жертвата и убиецът са проникнали в хранилището, без да прибягват до помощта на Хорнеман или вашата?
Отговаряйки, Ватен го гледаше право в очите.
- Да. И аз това си мисля.
Сингсакер би се затруднил да опише израза на лицето му. Ватен можеше да се окаже и първокласен лъжец, и въплъщение на невинността.
- Как мислите, от колко време е тук?
- В събота следобед аз влизах в хранилището с Гюн Брита. И тя не възнамеряваше да се връща тук. От днес трябваше да започне работа на друго място.
- Виж ти?! На практика обаче би могла да се върне тук и по-късно, нали? Да кажем, че е забравила нещо тук и се е върнала за него, да допуснем, в неделя? На практика би ли могла да знае и втория код? Случвало ли се е да отваряте тази врата така, че да е стояла до вас и да е видяла как сте набирал кода? И да го е запомнила?
- Разбира се, че това е възможно, въпреки че не забравям никога да прикривам с ръка терминала. Доколкото знам, тя така и не е върнала ключовете си и магнитния си пропуск, поради това би могла да се е върнала тук в неделя. Дали е отваряла някоя от входните врати с магнитния пропуск и ако е, може да се разбере е точност, като се провери в паметта на системата.
- В колко часа тази сутрин дойдоха служителите?
- Аз бях тук в седем. Повечето идват между седем и девет часа.
- А трупът е открит малко преди да се обадите в полицията в десет и половина.
- Точно така.
- Тоест тя е лежала много часове тук и никой не е усетил миризмата?
- Книгохранилището е херметизирано. За опазването на книгите в него се поддържа определен микроклимат. През вратата не може да се процеди дори и капка вода, а в дадения случай - молекула миризма.
- Разбирам - каза Сингсакер, учуден от академичния стил на охранителя, а ако бе откровен, то от това, че простият пазач можеше да формулира мислите си. Освен това интонацията, обстоятелствеността и гладкостта на речта на охранителя подсказваха на следователя, че събеседникът му е получил образованието си не само на курсовете за охранители. - Да предположим, че е стояла тук от съботната вечер до понеделник сутринта. Нима не е Странно, че никой не я е търсил? Има ли семейство? - попита Сингсакер, преструвайки се на неосведомен.
- Мъж и деца. През почивните дни обаче са били извън града.
- Тогава те би трябвало да са се притеснили, след като са се върнали в неделя вечерта? - не бързаше да издава тайната си Сингсакер, който вече знаеше, че се бяха върнали едва в понеделник сутринта.
- Така е, но за това е по-добре да попитате самите тях.
- Задължително ще ги попитам.
- Мъжът й е археолог. Работи в Музея по природна история, който е в съседната сграда. Казва се Йенс Дале -излезе от хранилището Ватен.
Изглеждаше потресен. Всъщност така би могло да му подейства продължителното пребиваване в една и съща стая с обезобразено и разлагащо се тяло.
Сингсакер му благодари за помощта и му позволи да се присъедини към останалите, но не му се извини, че го бе задържал до трупа повече, отколкото го изискваха нормите на полицейската работа.