Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Старшият следовател Уд Сингсакер, замислен и мълчалив детектив, правещ от време на време цинични коментари, бе останал в миналото. И никой от присъстващите не знаеше кой ще дойде на мястото на старото му „аз”. Всички знаеха само, че всичко се бе променило. И може би това бе за добро.
За късмет, животът доста бързо навлезе в привичните си коловози. Гру Братберг произнесе реч. Връчиха му подарък - органайзер, марка „Молескин”. Вече бе забравил, че някога не бе равнодушен към тези легендарни бележници. Хапнаха по парче торта. Имаше още няколко прегръдки и се преместиха в стаята за съвещания, където работният ден започна с кратък доклад за нощ без произшествия. Мнозина от колегите му работеха по случаите си - доста сериозен семеен скандал, предполагаемо превишаване на пълномощията в църковната енория и нападение на банда тийнейджъри над момче на тяхната възраст или „весел побой”, както се казваше сега. На него му предстоеше да изгуби деня си, привеждайки се в ред и отговаряйки на телефона. Знаейки, че Сингсакер няма да се успокои, докато не започне да разследва някое престъпление, Братберг му обеща да го включи към енорийския случай, ако се окажеше, че там въобще е необходимо разследване.
Останал най-накрая сам в кабинета си, той се зае да прелиства подарения му органайзер и да размишлява по въпроса с какво всъщност се различаваше марката „Молескин” от останалите бележници. Дали тези книжки му бяха помогнали поне веднъж да разплете някой случай? В рекламната брошура, приложена към органайзера, пишеше, че такива бележници били използвали великите писатели като например Хемингуей. Стори му се, че го бе знаел и преди, само че тогава това го бе вълнувало, а после го бе забравил и сега му бе все едно. Трябваше му нов бележник и подаръкът бе своевременен, което бе хубаво. Веднага си спомни за съседа си с разпадащия се велосипед „Сервело”. „Просто ни е все едно. И на двамата” - помисли си той.
Поразлистил празния бележник, той отиде в столовата и си купи сандвич от твърд хляб със сирене и шунка. Дълго го предъвква в кабинета си, мислейки си за херингата, черния хляб и аквавита. След това звънна телефонът. Обаждаше се Братберг:
- Здрасти, нали ти обещах някаква работа? - направи театрална пауза тя. - Доколко обаче си във форма?
- Водят ме здрав. Тук съм, за да работя.
- Мислех да изпратя Йенсен, но той все още е при свещеника.
- Давай по същество! Както вече казах, тук съм, за да работя.
- Преди минута в оперативния център е получено съобщение за убийство. В библиотеката „Гюнерус”.
- Как? В самата библиотека ли?
- Нещо повече. В книгохранилището.
- Сигурно ли е?
- Наши хора тръгнаха към местопрестъплението. Съвсем скоро ще имаме потвърждение.
- Кой е съобщил за убийството?
- Някой си Хорнеман, директор на библиотеката.
- А коя е жертвата?
Братберг не отговори веднага. Той чуваше как тя прелиства хартиите си.
- Гюн Брита Дале - произнесе най-накрая тя.
Настъпи неговият ред да мълчи в слушалката. Гюн
Брита Дале, жената на Йенс Дале, с когото бе говорил днес по пътя за участъка?!? Който безгрижно миеше колата си, твърди убеден, че жена му е отишла на работа, преди той да се върне вкъщи?!? Или... Полицаят в него се събуди на мига. А колко безгрижен бе изглеждал Йенс Дале?!? Нима не бе Странно, че с настъпването на сутринта не бе се обадил на жена си и не й бе казал, че се връща вкъщи? От друга страна може и да го бе направил, а телефонът й да се е оказал изключен. Мнозина го правеха на работното си място. Твърде рано бе да се правят изводи. Освен това той бе в малко необичайна за полицай ситуация - бе разговарял със съпруга на жертва на престъпление, без да знае за самото престъпление. Това му даваше възможността да прецени поведението на мъжа на жертвата през погледа на безпристрастен наблюдател. Нямаше усещането да е говорил тази сутрин с убиец. Йенс Дале бе изглеждал като мирен глава на семейство, имащ достатъчно свободно време, за да измие колата си.
- Още ли си там, Сингсакер? - стигна някъде отдалече гласът на Братберг до него.
- Тук съм, тук съм - отзова се той. - И поемам случая.
- Сигурен ли си, че ще се справиш?
- С това да седя тук и да се пуля в стената ще се справя значително по-зле.
Братберг го помоли да вземе със себе си Муна Гран, млада служителка, която бе постъпила на служба точно преди да се разболее, така че той я помнеше доста смътно. Дали не бе същата, която бе танцувала дивия танц с Турвал на коледното тържество в деня, преди той да припадне направо в сградата на полицията и да бъде приет в болница. Свети Олаф? Като че бе тя. На външен вид изглеждаше съобразителна.