Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
По пътя през центъра на града говореха, разбира се, не за коледния банкет и за последвалата го диагноза.
- Убийство в библиотека! Наистина ли? Почти като по Агата Кристи - бе леко възбудена Муна Гран и Сингсакер се замисли колко ли трупа бе успяла да види досега.
- Няма как да е по-истина. Можеш да не се съмняваш - веднага реши, че отговорът му е прозвучал твърде рязко, и добави, за да смекчи впечатлението. - Съгласен съм обаче с теб, че звучи необичайно.
Едва след като пристигнаха в библиотеката те осъзнаха напълно колко това убийство надхвърляше всичко, написано от Агата Кристи. На входа ги посрещнаха двама униформени полицаи, докладващи кратко за онова, което бяха намерили. В книгохранилището наистина имало труп.
- Одрали са й кожата. По-гадно нещо не съм виждал - прошепна единият от полицаите на Сингсакер. По доверителния тон на говорещия следователят предположи, че преди операцията са били добри познати с полицая.
По време на разговора им при тях излезе възрастен господин. Полицаят, който очевидно познаваше Сингсакер, го представи:
- Пер Утар Хорнеман, директорът на библиотеката.
Последваха го в читалнята на първия етаж.
- Събрахме всички служители в Кнютсоновата зала - каза Хорнеман. - След като я открихме, никой не е влизал нито в кабинетите, нито в книгохранилището. За сигурността отговаря Юн Ватен. Ако искате, той ще ви съпроводи до мястото.
Хорнеман посочи началника по сигурността. Сингсакер веднага го позна. Бе съседът му, велорицарят на печалния образ.
„Пак съсед, а разследването току-що започва” - веднага си помисли следователят. Неясно защо, но му се прииска да поздрави Ватен като стар познат, въпреки че, доколкото си спомняше, никога не бяха разговаряли. Просто се познаваха по лице. Освен това си нямаше и представа откога са съседи. Поради това просто му подаде ръка. За голямо негово учудване Ватен каза:
- Ето че отново се срещаме.
Само тези пет думи и нищо повече. Достатъчно, за да го обърка напълно. Какво, по дяволите, имаше този тип предвид?
Едва сега Сингсакер можеше да прецени трезво боеспособността си. И се оказваше, че тя не бе кой знае каква. Юн Ватен го бе познал. И изглежда, че се познаваха доста добре. Не просто го бе виждал през прозореца на дома си. Определено им се бе случвало да разговарят преди. Един или два пъти, а може би и повече. И ако се съдеше по тона, с който Ватен бе произнесъл репликата си, срещите и беседите им не бяха оставили добро впечатление у него. От всичко това Сингсакер можеше да направи един-единствен извод, а именно че предишните им срещи са били свързани с работата му. Хората, с които се бе запознавал, изпълнявайки служебния си дълг, невинаги горяха от желание да го видят отново. Това бе част от работата му. А да помни тези хора бе другата част от нея. Застанал пред Ватен, той си мислеше колко от спомените си за разни хора е оставил на операционната маса.
- Да, срещаме се отново - повтори той объркано, надявайки се, че объркаността му не личи напълно.
- Какво искате да видите най-напред? - бе явно, че Ватен не искаше да се задълбочава в спомените за предишните им отношения.
- Мисля най-напред да огледаме местопрестъплението - каза старши следовател Сингсакер, облекчен, че този път всичко се бе разминало.
Гюн Брита Дале лежеше по корем. Отсечената й глава бе скрита някъде. Върху торса й нямаше кожа. До тялото й имаше два найлонови торби. Сингсакер хвана дръжките на едната, искайки да види какво има вътре. Мазнина. Подкожна мазнина. При Гюн Брита Дале тя бе предостатъчно. Размерите и формите на недокоснатата част от тялото й го потвърждаваха. Вонята бе непоносима. Влязлата след него в книгохранилището Муна Гран се обърна и направи няколко крачки назад. Той бе почти сигурен, че тя търсеше тоалетната или в най-лошия случай кошчето за хартия и едва сдържаше гаденето си. Целият под на хранилището бе облян в кръв, като само до вратата имаше неизцапано местенце, на което и бе застанал Сингсакер с краката си в сини калцуни. Обърна се към Ватен, който гледаше мрачно в пода зад гърба му.
- Така ли намерихте всичко? - погледна отново отвратителния труп с оголени мускули.
- Не сме пипали нищо тук, нищичко.
- Правилно. Не си струва да стоите тук и да гледате подробностите. Моля ви да се присъедините към останалите служители. В Кнютсоновата зала - нали така я наричате? - изведнъж си представи много ясно къде именно се намираше тази зала.