Кралят на зимата

Присъствието на една кралица сред нас с нищо не промени живота ни. Ние, обитателите на Хълма, може да сме изглеждали мързеливи в сравнение с хората от подножието на хълма, но и ние си имахме задължения. Косяхме тревата и я разстилахме да съхне, стрижехме овцете и оставяхме вълната да кисне в едни смрадливи езерца. Всички жени в Инис Уидрин носеха хурки и вретена, с които предяха новата вълна. Единствено кралицата, Моргана и Нимю не участваха в тази безкрайна работа. Друидан скопяваше прасета, Пелинор командваше въображаеми войски, а Хюел, управителят, се подготвяше за преброяване на летните плащания. Мерлин не се върна в Авалон, нито ни изпрати някаква вест. Утър си почиваше в двореца в Дурновария, а Мордред, неговият наследник, растеше под грижите на Моргана и Гуендалин.

Артър остана в Арморика. Казаха ни, че щял да дойде в Думнония след като си изпълни дълга при крал Бан. Кралството на Бан се казваше Беноик. То граничеше със страната Брослианд, където управляваше крал Будик, женен за сестрата на Артър — Анна. Кралствата в Бретания бяха загадка за нас, защото никой от Инис Уидрин не беше прекосявал морето и не беше посещавал онези места, където се бяха събрали толкова много брити, изтласкани от родните си земи от саксите и намерили убежище в Арморика. Ние знаехме наистина, че Артър беше военачалник при Бан и че беше опустошил земите на запад от Беноик, за да държи франките на разстояние. Тези неща научавахме от разказите на разни пътешественици, които слушахме през дългите зимни вечери. Те възхваляваха смелостта и бойните умения на Артър и описваха чудното кралство Беноик, което изпълваше със завист сърцата ни. Крал Бан беше женен за кралица на име Илейн. В тяхната страна правосъдието беше бързо и честно, там дори най-бедният крепостен получаваше през зимата храна от кралските складове. Звучеше твърде хубаво, за да е истина, но след време отидох лично в кралството на Бан и открих, че то беше такова, каквото го описваха разказите. Столицата на Бан беше изградена на един крайбрежен остров и се наричаше Инис Трийбс. Тя беше известна със своите поети. Кралят беше влюбен в този град и щедро пръскаше пари за него, но затова пък се говореше, че Инис Трийбс бил по-красив от самия Рим. Разправяха, че там имало извори, които Бан наредил да бъдат каптирани, а водите им да бъдат отведени по целия град така че всяко домакинство да има близо до вратата си чиста вода. Теглилките на търговците били проверявани за точност. Дворецът на краля бил отворен денонощно за всеки, който търсел справедливост. Бан заповядал различните религии да съжителстват в мир, иначе храмовете и църквите им щели да бъдат съборени и превърнати в прах. Инис Трийбс беше остров на мира, но само докато войниците на Бан успяваха да държат врага далеч от неговите крепостни стени. Точно затова крал Бан не искаше Артър да напуска Арморика. А вероятно и Артър не бе пожелал да дойде в Думнония докато Утър беше още жив.

Онова лято беше истинска благодат за Думнония. Събрахме сеното на огромни купи, които издигнахме върху дебели основи от орлова папрат. Тя щеше да предпазва сеното от влагата и щеше да държи плъховете по-надалеч. Ръжта и ечемикът узряха по полята, които се простираха по цялата земя между мочурищата на Авалон и Каер Кадарн. На изток бяха овощните градини, където дърветата бяха отрупани с ябълки. А реките и езерата ни бяха пълни със змиорки и щуки. Нямаше епидемии, нямаше вълци и почти нямаше сакси. Понякога на югоизток виждахме стълб пушек далеч на хоризонта и предполагахме, че на нашия бряг бяха акостирали сакси пирати и бяха опожарили някое село. След третия такъв случай принц Гърийнт поведе воините си, за да отмъсти за щетите, нанесени на Думнония, и нападенията на саксите спряха. Вождът им дори си плати навреме данъка, макар, без съмнение, голяма част от предоставените средства да бяха ограбени от нашите собствени гранични села. Всъщност това беше последният данък, който щяхме да получим от саксите за много години напред. Независимо от редките нападения на саксите, онова лято като цяло беше мирно и хората говореха, че Артър щеше да умре от скука, ако беше довел славните си конници в Думнония. Дори Поуис кротуваше. Крал Горфидид беше загубил Силурия като съюзник, но вместо да се обърне срещу Гундлеус, той пренебрегна неговото предателство и съсредоточи вниманието си срещу саксите, които заплашваха северните му територии. Кралство Гуинед, на север от Поуис, беше влошило отношенията си със страшните ирландски воини на Диурнач от Лейн. Но в Думнония, най-благословеното от всички британски кралства, цареше мир и благоденствие.