![Злочестие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/5/2/zlochestie-bg-download.jpg)
Злочестие [bg]
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-045-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Злочестие [bg]». Краткое содержание книги:
Някогашният водач на Възмездителите прегръща съдбата си на Епичен и потъва в мрака, там, откъдето няма връщане назад. Или поне всички така мислят. Но всички… грешат. Изкуплението е възможно — Меган го доказа. Не всичко е изгубено за тях. Или поне не изцяло. А Дейвид е достатъчно откачен, за да се изправи пред най-могъщия и силен Висш Епичен в опит да върне приятеля си. Или да умре, борейки се.
— Бяхте заедно по-рано днес. Къде отиде той?
Динамо посочи с разтреперана ръка една улица.
— Има обезопасена къща през една улица оттук. Забрани ни да идем с него. Мога да ти покажа.
Проф даде знак и младежът хукна край него с нестабилна стъпка. Проф сключи ръце зад гърба си и тръгна подире му, но спря.
Дъхът ми секна. Какво ставаше?
Проф направи няколко крачки към мен и приклекна да огледа сандъка, който бях хвърлил по-рано. Той се беше отворил отстрани. Проф го побутна с крак. Изглеждаше умислен.
— Господарю? — обади се Динамо.
Проф се извърна от сандъка и тръгна след младежа. Лабораторната му престилка се развяваше. Силовото поле, където беше затворена Бурята, го следваше като послушно куче. Жената вътре не вдигна поглед.
Отдъхнах си, опрях се на стената и свалих пистолета.
— Мизи — прошепнах по мобилния, — той тръгва към теб.
— Изглежда търси Крадеца — обади се Меган. — Успяхме да се появим точно за последното премерване на силите между Проф и бившия господар на града. Колко приятно.
— Следвам го през визьора — каза Коуди. — Но когато мине на следващата улица, няма да виждам кой знае колко. Искаш ли да продължа с наблюдението, момко, или да остана на място?
— Опасно е да сме толкова близо до него — настоя Ейбрахам. — Ако само зърне някого от нас…
— Аха — съгласи се Коуди. — Обаче аз определено искам да знам на какво е способен, преди да опитаме да го свалим. Онова, което направи със сградата… пред него тензорите са като детска игра.
— Добро сравнение — разсеяно отговорих аз. — Трябва да знаем резултата от сблъсъка му с Крадеца, ако се стигне дотам. Коуди, виж дали можеш да заемеш позиция. Мизи, настоявам да се изнесеш.
— Опитвам се — запъхтяно каза тя. — Притисната съм в стая с много хора и… Уф. Не знам колко бързо мога да се измъкна, момчета…
Е, не възнамерявахме да се оттегляме, докато някой от нашите е в опасност.
— Меган, бъди готова за отклоняване на вниманието. Ейбрахам, стой с нея. — Поех дълбоко дъх. — Ще проследя Проф.
Никой не възрази. Имаха ми доверие. Нарамих торбата — нямаше време да сглобя моята Готшалк — застанах на входа и надзърнах иззад поклащащата се завеса. Преди да изляза, хвърлих поглед на останалите хора в помещението.
Всички те — мъжът с децата и жената, с която говорих по-рано — ме зяпаха изумено.
— Да не би да каза, че ще проследиш този Епичен? — попита мъжът. — Луд ли си?
— Не е — тихо каза жената. — Ти си един от тях, нали? От онези, които се борят. Чух, че всички сте били избити в Ню Йорк.
— Не казвайте на никого, че сте ме видели, моля ви — казах аз. Поздравих ги с вдигане на пистолета и се измъкнах на безлюдната улица.
Побутнах сандъка, при който Проф се беше спрял — онзи, който бях зарязал. Пълен беше с храна. От пакетираната храна, която трябваше да се купува и идваше от градовете с някакви останали фабрики: боб, консервирано пиле, газирани напитки. Кимнах и забързах в посоката, в която Проф се беше отправил.
15.
— Добре — казах аз и се спрях до стената в някаква уличка. Държах пистолета в две ръце пред себе си. — Нека го направим много, много внимателно. Основната ни цел е да се погрижим Мизи да се изтегли в безопасност. Събирането на информация идва на второ място.
По линията се чу няколко пъти „разбрано“. Включих мобилния си към видеото на Коуди. Слушалките ни имаха част, която се извиваше над ухото и вървеше напред. Така всеки можеше да вижда какво прави другият.
Коуди се движеше през тъмен коридор. През стената вдясно от него се процеждаше разсеяна светлина, като от фенерче в нечия уста. Коуди стигна до някаква стая, която все още имаше врата от сол — изненадах се, когато той я бутна и я отвори. Вмъкна се в стаята и се прокрадна до прозореца. Счупи солта с приклада на пушката си, което се оказа по-трудно, отколкото предполагах. После извади оръжието навън. Започна да предава образа от мерника на пушката, а не от слушалката на телефона. Така гледната ни точка се намираше на няколко етажа височина.
Пазарът се забелязваше лесно. Представляваше стар паркинг с пъстри завеси по страните и с навеси, които се простираха и по съседните улици.
— Аха — обади се Мизи, когато Коуди фокусира пазара. — Тук съм. Тълпата ме изтика на едно от долните нива. Сега опитвам да се кача по някаква стълба. Тук вътре все още се крият много хора.
Проф вървеше право към пазара, а зеленото сияние на силовото му поле озаряваше улицата. Аз се движех успоредно, по една по-малка странична уличка, и накрая се прикрих зад храсти от розова сол.