Злочестие [bg]

— Остани на място — казах аз — и се включи към мобилния на Коуди. Това може и да не е свързано с нас. Очевидно иска да се похвали със залавянето на Бурята и… Искри!

— Какво има? — попита Мизи.

Проф светеше. Бледата зелена светлина заструи от него, когато той се обърна на улицата.

— Ще излезете ли? — изрева той. — Знам, че сте тук! Покажете се!

Мразех да чувам гласа на Проф така. Като… като на Епичен. Поначало беше дрезгав, но сега звучеше различно. Повелителен, изискващ, гневен. Стисках пистолета в потната си ръка. Зад мен едно от децата изхлипа.

— Ще го отклоня — прошепнах аз.

— Какво! — попита Меган.

— Няма време — отговорих аз и се изправих. — Ако започне да разрушава района, докато ме търси, ще убие хора. Трябва да привлека вниманието му.

— Дейвид, не — възрази Меган. — Идвам при теб. Само…

Проф протегна ръце напред към сградата — не моята, а отсрещния комплекс апартаменти. Беше висока осем етажа, изцяло от розова и сива сол.

И при движението на Проф се изпари.

В Нюкаго го бях виждал да постига невероятни неща чрез силите си. Беше се изправил срещу отряд на Правораздаването и беше унищожил оръжията, куршумите и броните им в сражението. Но това беше нищо в сравнение с днешното действие. Превърна цяла сграда в прах, докато мигна.

Силите на Проф унищожиха не само постройката от сол, но и мебелите вътре, а хората и личните им вещи изпопадаха. Озоваваха се на земята с ужасно тупване и болезнени викове. Само един остана да лети във въздуха на двадесетина стъпки височина. Той насочи два пистолета Узи към Проф и стреля.

Куршумите, разбира се, нямаха ефект. В миг летящият мъж се озова ограден от светеща зелена сфера. Хвърли оръжията и започна панически да опипва стените на новия си затвор.

Проф сви юмрук. Сферата стана колкото баскетболна топка и смачка затворения вътре Епичен на пихтия.

Отместих поглед, понеже внезапно ми призля. Така… така направи с Ексел и Вал.

— Фалшива тревога — каза Коуди. Звучеше облекчено. — Не търси нас. Търси Епични, които все още се подчиняват на Крадеца.

Проф премахна сферата и останките на мъртвия Епичен паднаха на земята с противно плисване. От един магазин до моя на улицата излезе човек. Младеж — все още тийнейджър — с разхлабена вратовръзка и шапка. Той постоя за миг пред Проф, после падна на коляно и сведе глава.

Около него се появи сфера светлина. Младежът изпадна в паника и се заозърта. Проф протегна длан, все едно претегляше новодошлия. После махна с ръка и сферата изчезна.

— Запомни това чувство, дребни Епичен — каза той. — Вярвам, че ти си онзи, когото наричат Динамо. Приемам верността ти, колкото и да е закъсняла. Къде е господарят ти?

Младежът преглътна и заговори с пресеклив глас.

— Бившият ми господар ли? Той е страхливец, повелителю. Бяга от тебе.