Японският любовник

– През целия си живот никога не съм се занимавала с пари. Странно, нали?

– Имали сте късмет. Почти всички хора, които познавам, се тревожат за пари. Обитателите на "Ларк Хаус" разполагат със средства само за най-необходимото, а някои дори нямат пари за лекарства.

– Нямат ли здравни осигуровки? – попита Алма, учудена.

– Осигуровката покрива една част, не всичко. Когато близките им не ги подпомагат, се налага господин Войт да прибягва до едни специални фондове в "Ларк Хаус".

– Ще говоря с него. Защо не си ми казала, Ирина?

– Вие не може да решите всички проблеми, Алма.

– Не, но Фондация "Беласко" може да поеме грижата за парка в "Ларк Хаус". Войт би спестил внушителна сума пари, с които да подпомага най-нуждаещите се пациенти.

– Господин Войт ще припадне в ръцете ви, ако му предложите това, Алма.

– Какъв ужас! Надявам се, че не.

– Продължете разказа си. Какво направихте, когато почина мъжът ви?

– Бях на път да се удавя в книжа, но изведнъж забелязах Лари. Синът ми дотогава беше живял разумно и в сянка и неусетно се бе превърнал в сериозен и отговорен господин.

Лари Беласко се оженил млад, набързо и без много шум, заради болестта на баща си и защото годеницата му Дорис била бременна и вече доста ѝ личало. Алма призна, че по онова време била заета с грижи около мъжа си и не ѝ останало време да опознае снаха си, въпреки че живеели под един покрив; обичаше я обаче много, защото, освен другите си добродетели, снахата обожаваше Лари и беше майка на Сет – този палав хлапак, който подскачал като кенгуру и прогонвал тъгата в къщата – и на Полин – кротко момиче, което се занимавало само и като че ли нямало нужда от нищо.

– Така както никога не ми се наложи да се грижа за пари, така и никога не съм се занимавала с домакинство. Въпреки слепотата си, свекърва ми до последния си дъх ръководеше къщата в Сий Клиф, а след това назначихме иконом. Приличаше на карикатура на тези известни от английските филми персонажи. Беше толкова надменен, че всички в семейството подозираме, че ни се е подигравал.

Разказа ѝ, че икономът прекарал единайсет години в Сий Клиф и си тръгнал, когато Дорис се осмелила да го посъветва за нещо в работата му. "Тя или аз", притиснал той Натаниел, който вече не ставал от леглото и бил прекалено немощен, за да се бори с подобни проблеми, но все още отговарял за наемане на прислугата. При този ултиматум Натаниел предпочел новопристигналата си снаха, която въпреки младостта си и седеммесечната си бременност се изявила като умела домакиня. При Лилиан къщата се ръководела с добра воля и импровизации, а при иконома единствените забележими промени били бавното сервиране на ястията и лошото настроение на готвача, който имал непоносимост към него. Под безмилостната диригентска палка на Дорис домакинството се превърнало в образец на педантичност – среда, в която никой не се чувстваше особено добре. Ирина беше видяла резултата от ефективното ѝ управление – кухнята представляваше стерилна лаборатория, децата не припарваха в салоните, шкафовете ухаеха на лавандула, чаршафите се колосваха, ежедневната храна се състоеше от микроскопични порции от превзети ястия, а цветята се сменяха веднъж седмично от професионална флористка, но не придаваха радостна атмосфера на дома, а му налагаха погребална тържественост. Вълшебната пръчица на домакинята бе пощадила единствено празната стая на Алма, към която Дорис изпитваше страхопочитание.