Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна

Хубавицата почервеня като божур и мислите й запрепускаха във всички посоки. Така се ядоса, че веднага заряза плановете си да пазарува – трите лисици щяха да са вън от къщата й още преди обяд! Все пак отиде до аптеката, за да купи лекарствата, които предишната вечер Бени бе изписал, а след това си взе един брой на „Експресен“, за да разбере какво, по дяволите, се случваше.

С всяка прочетена дума гневът й нарастваше. Същевременно обаче не можеше да навърже нещата. Бени ли е този, който членува в Never Again? Крупен крадец ли е Юлиус? И кой кого е отвлякъл? Тримата изглеждаха в толкова добри отношения.

В крайна сметка гневът й надделя над любопитството. Защото при всички положения тя беше измамена. А не можеш да измамиш Гунила Бьорклунд току-така и дим да те няма. „Хубавице моя!“ Ще я видим тая работа!

Качи се пак в колата и прочете статията още веднъж: „На стотния си рожден ден в понеделник Алан Карлсон изчезва от стаята си в старческия дом в Малмшьопинг. Полицията подозира, че е бил отвлечен от престъпната организация Never Again. Според „Експресен“ в случая е замесен и крупният крадец Юлиус Юнсон“.

Следваше истински миш-маш от информация и свидетелски показания. Алан Карлсон бил видян на гарата в Малмшьопинг, след това се качил на автобуса за Стренгнес, което вбесило някакъв член на Never Again. Чакай малко... „рус мъж около трийсетте...“ Това не беше съвсем правдоподобно описание на Бени. Хубавицата почувства... облекчение?

Продължи да чете. Предния ден Алан Карлсон бил видян на една дрезина навътре в сьодерманландската гора заедно с крупния крадец Юлиус Юнсон и сърдития член на Never Again. На този етап „Експресен“ не можеше точно да определи връзката между тримата, но основната версия беше, че Алан Карлсон е потърпевшият, а другите двама са го отвлекли. Така поне твърдеше фермер на име Тенгрот от Видшер, с когото екип на вестника беше разговарял.

Статията завършваше с една любопитна подробност – собственикът на павилион за хот-дог Бени Юнгберг изчезнал безследно предишния ден, близо до мястото, където столетникът и крадецът били видени за последно.

Хубавицата затвори вестника и го пъхна в устата на Бъстър. След това се насочи към фермата в гората, където вече знаеше, че е подслонила един столетник, един крупен крадец и един собственик на павилион за хот-дог. Последният беше привлекателен и чаровен и безспорно притежаваше медицински познания, но тук нямаше място за романтика. За момент Хубавицата се почувства по-скоро тъжна, отколкото ядосана, но бързо се надъха и когато стигна вкъщи, отново беше достатъчно бясна.

Хубавицата извади вестника от устата на Бъстър, разгърна го на първата страница със снимките на Алан и Юлиус и започна да вика и да ругае, след което зачете на глас. Когато приключи, поиска обяснение, като същевременно обеща, че и тримата ще са вън от дома й до пет минути при всички положения. Сгъна вестника и го пъхна отново в устата на Бъстър, скръсти ръце и завърши с едно смразяващо: