Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Много разумно от твоя страна.
Хейнис вдигна рамене.
— Важно е сам да избереш бойното поле, нали така казват. — След още едно кратко замисляне добави: — Единственият проблем с утробните репликатори е, че не правят достатъчно. Двайсет! Защо някое бетанско генийче не измисли репликатор, в който децата да престояват до двайсетата си година? На бас, че търсенето ще е огромно. — Допи си чая и сдъвка неразтопения лед.
Докато вървяха през плаца за следобедния сблъсък с бюджетния отдел, Джоул си мислеше, че Корделия се е оказала права за тайния родителски клуб. През последния час бе научил за своя генерал повече, отколкото за петдесетината работни срещи преди това. Фактът, че Хейнис изглеждаше склонен да го разглежда като… евентуален член на клуба?… му вдъхваше кураж. Или пък просто ставаше въпрос за краставите магарета, дето се подушвали отдалече? Темата за чуждите деца никога не се беше класирала сред интересите на Джоул, но сега този хоризонт, изглежда, се изместваше и му разкриваше нови простори. Някои от тях му се струваха доста плашещи.
На бараярските бойни кораби роднини не се допускаха, а отдалечените станции на империята, чиято задача най-често бе да защитават жизненоважни и потенциално спорни точки за скок, не насърчаваха семействата на офицерите да заемат скъпите и крайно ограничени жилищни пространства, с които разполагаха, така че семействата най-често се скупчваха в поддържащи планетарни бази като тази, за която отговаряше Хейнис. Като офицер, чието кариерно развитие бе свързано най-вече с орбиталните станции, Джоул рядко се беше сблъсквал с такива проблеми отблизо. Не беше изключено генералът, с обширния си наземен опит, да се окаже по-полезен от очакваното за космическия адмирал Джоул.
Освен това започваше да разбира по-добре защо Корделия толкова настояваше за настойническите директиви. Бараярската история беше пълна с подробности за делата на Арал през първите няколко години на регентството, които съвпадаха и с първите няколко години на брака му, но освен покрай шокиращия факт, че бе съкратила Войната за претендентството, съкращавайки с една глава претендента, историята повече или по-малко мълчеше за Корделия. А през онзи период тя се бе занимавала най-вече с Майлс, чието оцеляване все още беше висяло на косъм — медицински проблем с несигурен отговор. Когато например бе изпратила Арал в смъртоносната надпревара до точките за скок към Ро Сета, по-късно станала известна като Третата сетаганданска война, Корделия бе останала да се грижи за болното си дете сама, все още чужденка на своята планета-осиновителка, по време, когато свекърът ѝ, граф Пьотър, се явявал по-скоро заплаха за Майлс, отколкото подкрепа за майка му. Как би протекло цялото това време за Арал, ако не бе имал Корделия, на която да повери грижите за любимото си момченце?
Човек очаква появата на децата да пренареди бъдещето му. Но никой не бе уведомил Джоул, че могат да пренареждат и миналото. Неочаквана власт за няколко момченца, които още не го бяха докарали до бластосфери дори. Той поклати глава и влезе след Хейнис в административната сграда.
След няколко дни Джоул кацна с личния си скутер на паважа пред вицекралския дворец, изгаси двигателя и се измъкна от машината. Преди да е тръгнал към входа обаче вратата на двореца се отвори и Корделия се измъкна почти на пръсти. Облечена беше като за излет, със зелена тениска, здрави кафеникави панталони и ботуши. Носеше брезентова торба. Махна му и забърза към него. Той ѝ отвори вратичката при пътническото място, после се върна на пилотското кресло.
— Хайде, излитай, преди още някой да ме е настигнал. „Само още нещо, ваше височество!…“
— На вашите услуги, ваше височество. — Джоул се ухили и издигна скутера във въздуха. — Може ли да попитам къде отиваме така мистериозно?
— Връх Роузмонт. Като наближим, ще ти дам точните координати.
Джоул кимна и послушно смени посоката. Връх Роузмонт се намираше на двеста километра югоизточно от столицата и беше най-голямото и най-зрелищно вулканично образувание от разпръснатата планинска верига, към която принадлежеше и издълбаното възвишение до Карийнбург. Не бяха нужни координати, за да го намери човек. Дори от тази скромна височина Джоул го виждаше — широк симетричен силует на хоризонта, чиято снежна шапка грееше като фар в ко̀сата светлина на късния следобед.