Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Всички маси заети. Но къде е тя? Защо не идва? Времето толкова напреднало, че вечерният келнер бе повикан.
— Не зная — отвърна той. Досега не се е случвало да отсъствува, макар да е тук повече от месец. Но вчера, когато излязох дай подържа палтото, винаги щедра, даде ми такъв бакшиш, че почвам вече да се съмнявам да не би да си е заминала!
„Алхамбра“ натъпкана като „Мажестик“. Не бихме могли да открием тъй лесно другарите си, изчезнали в серпантини, дим и трогателни прегръдки, ако едно „младо“, което още се стесняваше, не ни откри.
— Тука сме!
И цял засиял, понадигнат, той ни замаха.
— О! — развикаха се един след друг и останалите, отмятайки деликатно вторите си половини.
Само вчерашният идеалист не си развали кефа. Задълбал като в каменовъглена мина, носи житейския си кръст. Горещо му е! Не е виновен той, виновни са въглищата!
На една или друга маса и наши офицери — от полка, от други полкове. Но почти навсякъде мъжете повече от жените. А виждат се и някои кротки, скромни, както от най-младите, тъй и от по-възрастните. Защо ли са дошли?
Колко софиянци! Тъй много познати! Всички се виждат вече ясно, свикнахме и със светлината, и с дима. Но вижда се и друго. Привлечени от миличките, току-що дошли от фронта, от студа, приятелките на приятелите бързат да се покажат гостоприемни и състрадателни и предлагат ли, предлагат погледи, милувки и са жадни за целувки.
Товай българина бе, ние шига! Днес е тук, утре го нема. В тоя час сме отлично котирани. Честта на българското племе е спасена. Добре че можем да пазим и тоя фронт, иначе заминахме като народ и нация!
Третата вечер сме в „Берлинер“ — последното от най-хубавите весели заведения. И тук пълно. Само че салонът не е като другите. Има доста големи стаи, в които има също много маси, а всички вече заети. Тъкмо надникнахме в една от стаите с надежда, че може би тук именно ще намерим място, виждаме няколко от ротните. Сбарахме ли ви най-после? Все се чудехме, че ги няма миналите вечери, а те къде били!
Нашата неочаквана поява ги смути тъй, както ние се смущавахме от тях, когато войниците не бяха добре подравнени, а бяхме вече командували „Мирно!“ И един от тях, който не можа много сръчно да освободи ръката си (какво значи, когато човек е загубил навика), се загледа в тавана, гдето виждаше мухата, която не се виждаше!
Ridendo dicere verum!10
Войниците ни бяха от повечето околии на Софийски окръг, предимно от Софийска околия. Съвсем малък брой — от няколко от съседните околии. Едничкото изключение — далеч — бе Шуменският окръг, откъдето ни бяха пратени турци.
Имахме и няколко граждани, почти всички от София. Имахме и хора с образование. На вратата се чука.
— Напред!
— Господин офицерски кандидат, моля разрешение да остана!
На пагоните — фелдфебел. На гърдите — орден. В джоба — докторат. В София, след туй професор в квадрат. Крум Дрончилов!
А дисциплиниран, само за пример на войниците.
Не сваля ръка, докато не му се каже. Не подава ръка, докато не му се подаде. Не сяда, докато не му се посочи.
А „възрастен“. Висшист. Доктор.
Ръкуваме се. Сядаме. И хайде! Разправя човекът къде бил, какво правил. Говори ми за своя Берлин като за обична.
Разбирам го сега, когато макар тук и да мълча, тъгувам по моя Париж като по любима!
Често посещавах войниците си на „свободен разговор“. Първия път отидох при тях след настаняването им на квартири в Перишори и приближавайки, познах гласа на старши подофицер Георги Марков. От Врачеш, Орханийско, но преселил се в града, бе от тези ценни подофицери, които се явяваха непосредствени помощници на офицера. Схватлив, отракан, природно интелигентен, умееше да увлича войниците си. Бе първият сладкодумец в ротата.
Ранен на 19 заедно с мен и с множество други (тогава раниха и нашия приятел вече от книгата, Петрун), после в Румъния на 29 ноемврий (когато между многото бе ранен и моят фелдфебел Драган), Георги бе вече успял да се завърне. Колко жално, че бойните действия в Румъния се свършиха! Имаше мегдан и за трето, пардон четвърто раняване. Георги бе ранен и през 1915! Кавалер на два български и на австрийския орден за храброст.
10
Да кажеш истината, смеейки се!