Знакът на Атина

Пайпър си взе душ, преоблече се и си взе едно геврече от столовата, когато усети как корабът спуска колесника за кацане. Тя се качи на палубата и се присъедини към останалата част от екипажа, докато Арго II се приземяваше на едно слънчогледово поле. Греблата се прибраха. Подвижното мостче се спусна.

Утринният въздух ухаеше на мокра растителност и обработваема земя. Миризмата не бе неприятна. Тя напомни на Пайпър за дома на дядо Том в Таликуа, Оклахома, в резервата.

Пърси я забеляза пръв. Той се усмихна и я поздрави, което по някаква причина я изненада. Носеше избелели джинси и нова оранжева риза от лагера на нечистокръвните. Изглеждаше така, сякаш никога не го е напускал. Новите дрехи вероятно го бяха ободрили, както и това, че стоеше до релинга, прегърнал с една ръка Анабет.

Пайпър се радваше да види щастието в очите на русото момиче, понеже никога не бе имала по-добра приятелка. Месеци наред Анабет се бе измъчвала в безуспешно издирване на Пърси. Сега, въпреки опасния подвиг, който им предстоеше да извършат, бе отново с момчето, което обичаше.

— Ха! — каза Анабет, взе геврека от ръката й и отхапа от него. Това не притесни Пайпър. В лагера редовно се шегуваха помежду си и си крадяха храната. — Ето ни отново. Какъв е планът?

— Искам да проверим магистралата — отвърна Пайпър, — да намерим знака с надпис ТОПЕКА 32.

Лио завъртя джойстика си в кръг и платната се прибраха.

— Едва ли сме далеч от него — похвърли той. — Фестус и аз изчислихме къде трябва да кацнем. Какво обаче очакваш да намериш до един крайпътен знак?

Пайпър разказа какво бе видяла по повърхността на кинжала си — мъж в червена тениска с бокал. Спести им обаче другите видения като това, че с Джейсън и Пърси щяха да се удавят. Не беше сигурна за какво става дума, а и всички изглеждаха в добро настроение тази сутрин. Тя не искаше да го разваля.

— Червена тениска и лози по шапката — обади се Джейсън, — но това е Бакхус!

— Дионис — промърмори Пърси. — Не ми казвайте, че сме изминали целия път до Канзас, за да срещнем господин Д…

— Бакхус не е лош — обади се Джейсън, — макар да не мога да кажа същото за последователките му.

Пайпър потрепера. Преди няколко месеца бе срещнала менадите заедно с Джейсън и Лио8. Те едва не ги бяха разкъсали.

— Самият бог обаче е симпатичен — продължи Джейсън. — Веднъж му направих услуга в Уайн Кънтри9.

Пърси изглеждаше потресен.

— Щом казваш… може би като римлянин е по-готин. Какво обаче ще търси в Канзас? Нали уж Зевс беше забранил на боговете да общуват със смъртните?