По-неживи от всякога
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0963-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-неживи от всякога». Краткое содержание книги:
— Спри! — каза едно реещо се във въздуха челно болтче. Били.
— Какво да спра? — попита Франки със слаб глас и отпуснати рамене.
— Спри да си повтаряш, че си се провалила и нямаш никакви шансове. Накрая ще зарежеш всичко и ще отидеш… на пазар!
Франки се ухили. Той беше опънал платната й като вятъра.
— Толкова много исках да спечеля конкурса. Уморих се от провали.
— Все още нищо не е решено — каза й Били.
Франки феновете, които бяха обградили Клео и Дюс.
— Но точно така изглежда.
— Външността често е измамна — рече той и — сссссс — напръска лицето си с цитрусовия спрей за появяване на Спектра. Болтчето бе залепено на върха на носа му, не на челото. — Видя ли?
Франки се изсмя.
— Клео може и да си мисли, че всичко й е вързано в кърпа, но накрая победата ще е твоя.
— Защо си толкова сигурен? — учуди се Франки.
— Надушвам го — отвърна Били и започна да изчезва. Но надеждата продължи да крепи Франки през целия ден.
До Джаксън
16 юни, 18:07
Мелъди: Познай!
До Мелъди
16 юни, 18:07
Джаксън: Вече пускаш чисто златни пера?
До Джаксън
16 юни, 18:08
Мелъди: Ама че си глупчо!
До Мелъди
16 юни, 18:09
Джаксън: Това ти харесва, казвай!
До Джаксън
16 юни, 18:10
Мелъди: Сейдж тъкмо се обади. Получаваш съобщения от официалния вокал на Богиня Гръндж!!!
До Мелъди
16 юни, 18:12
Джаксън: Знаех си, че ще успееш!!!
До Джаксън
16 юни, 18:12
Мелъди: Първи концерт още утре вечер.
До Мелъди
16 юни, 18:13
Джаксън: След срещата на РАД?
До Джаксън
16 юни, 18:14
Мелъди: По дяволите, съвсем забравих.
До Мелъди
16 юни, 18:14
Джаксън: В 7.
До Джаксън
16 юни, 18:15
Мелъди: Проверката на звука е в 6.30. Ще гледам мина след това.
До Мелъди
16 юни, 18:16
Джаксън: Ще гледаш? Да минеш? Трябва да дойдеш! Г-н Ди свика срещата.
До Джаксън
16 юни, 18:17
Мелъди: Ок.
До Мелъди
16 юни, 18:17
Джаксън: Обещаваш ли?
До Джаксън
16 юни, 18:18
Мелъди: Да. После на моя концерт?
До Мелъди
16 юни, 18:18
Джаксън: Дадено.
Глава дванайсета
Дуел в петък вечер
Последните лъчи на слънцето се скриха зад кленовете и сечището потъна в мрак. РАД чакаха в тъмнината господин Ди да направи своето изявление. Стояха горди и мълчаливи като дърветата наоколо, обединени в своята решимост да устоят на бурите, които…
Цап!
Лала смачка един комар на бузата на Клод.
— Никой друг, освен мен няма право да хапе приятеля ми — каза тя и скръцна игриво със зъби. После с изискана усмивка изстреля жалкото подобие на кръвопиец.
— Благодаря — измънка Клод, — но комарът е най-малката ми грижа.
— Знам — въздъхна Лала и изпусна в хладния въздух преструвката си на безгрижно момиче. Истината беше, че не можеше да понесе мисълта колко напрегнати бяха всички. Още повече, че причината за това беше баща й. Да не говорим, че и тя нямаше представа защо са тук. Лала потрепери. Какво щеше да му стане на баща й да ги събере под въртележката? Или не бе забелязал, че дъщеря му страда от топлинна недостатъчност? Дали изобщо знаеше, че има дъщеря?
Клаудин допря ръка до ръката на Лала. Беше облечена с розово палто и миришеше на къпини.
— Няма ли да ни кажеш?
Лала стисна треперещите си устни и се обърна настрани. Беше ужасно, задето се налагаше да се преструва, че е посветена в тайната. Но какво друго й оставаше? Баща й все стоеше заключен в кабинета си и говореше със слушалки или се печеше в солариума.