По-неживи от всякога
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0963-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-неживи от всякога». Краткое содержание книги:
Споменът за реакцията на Клео, когато видя станцията й за зареждане, утеши Франки и тя се унесе. Опашката — дълга колкото Нил, накара царицата да ахне така силно, че звучната мощ, с която засмука въздуха, можеше да си съперничи с прахосмукачка. Още малко и триъгълният чипс щеше да се надигне от чинията й и да се залепи на гланца й за устни. Хейли пък дума не обели, а просто изпусна кошницата си със сладкиши „Овес за мен“ — всяко парче, увито поотделно — и се вторачи.
Онзи, който е казал, че успехът е сладък, е сгрешил. Успехът е превъзходен.
Петък, 17 юни
— Ааааааа! — крещеше Грейс Колард.
Марк Бийн продължаваше да я ръга в гърдите. Камерата го следеше като дулото на снайпер. Но той я изхвърли от ума си. Последната грижа на Марк бе дали го снимат — беше дошъл за кръв.
— Колкото повече кръв, толкова повече стръв и смърт! — извиси глас той над писъците на Грейс. Окото на камерата сега гледаше към нея.
— Помогни ми! — изкрещя тя.
— И… стоп! — викна Брет зад камерата. Публиката гръмна в аплодисменти.
— Направо убиец! — каза задъхан Марк, изпълнен с възхищение от обитавания от духове замък, който служеше за фон и който сега беше опръскан с червен сироп.
— Отбивайте се в моята барака на ужасите, винаги щом пожелаете. Имам всички епизоди на „Писък“. — Брет се наведе до Марк и му смигна. — Може да се натискате на страшните места.
Франки се засмя и на раздяла подари чифт автентични обеци болтове на Грейс.
— Толкова са електрифициращи! — пищеше ли, пищеше момичето.
Електрифициращи? Колко наелектризиращо!
Докато подреждаше болтовете, Франки огледа столовата, за да прецени как се справя конкуренцията. Клео се бе хванала здраво за работа и увиваше в лен всякакви училищни принадлежности. Дюс беше до нея и печелеше сърцата и гласовете на зевзеците — той сваляше очилата си и превръщаше домашното на нищо неподозиращите жертви в камък. Хейли се бе настанила в другия край, до масата на мажоретките, и предлагаше безплатни уроци и преработка на есета, а в това време Хийт опразваше кутийки със сода и бълваше огнени оригвания по поръчка.
Някой потупа Франки по рамото.
— Ще ми направиш ли един хубав болт на пъпа? — попита я Блу с весела усмивка. Тубата крем за ръце, която се подаваше от платнената й чанта, бе увита в лен и това жегна Франки право в пространството на сърцето й. На чия страна ли е Блу?
— О, хайде стига, Шейла, не се гневи — от очите й струеше искреност. — Всички тук сме приятели. Не мога да избера никой. Освен това само глупаците взимат страна, нали така?
Франки се замисли и после се ухили.
— И само една звезда може да приеме възгледите ти — каза тя и й подаде лъскавото болтче с най-ярката си усмивка.
— Отлично! — заяви Блу и го нави в пъпа си.
— Следващият!
— И за мен същото като на тази девойка — каза Айриш Еми.
През следващите четирийсет и три минути Франки лепеше резервните болтове на баща си върху нокти, уши, вратове, носове, китки и дори върху едно невидимо чело (на Били!). Опашката пред нейната маса бе по-дълга от тази на Клео и Хейли взети заедно. А Брет снимаше филмите си по-бързо и от Дженифър Анистън. Одобрението за двамата беше колкото за президента Обама, когато спипа Осама. Всичко бе страшно електрифициращо!
И тогава болтовете свършиха.
— Бързо — каза й Брет и подаде камерата си на Франки. — Батерията ми пада.
Изцеден от предишния ден, електрическият поток на Франки се точеше като лак с изтекъл срок на годност. Гъсто, бавно, лепкаво, трудно — презареждането нямаше край.
— Болтовете са за будали! Ужасите са бози! — викна Клео. — Елате насам! Тук ще си направите украшения!
Дюс стоеше зад една маса, на която имаше ножици, парчета хартия и десетина шишенца с лак. Гласоподавателите можеха да изрежат всякакви форми от хартията, а след това Дюс щеше да ги превърне в каменни талисмани. В случай че желаеха нещо по-живо от естествения сив цвят на камъка, можеха да лакират творенията си с най-новата лятна палитра на „Шанел“. Дюс и Клео бяха обсадени. В ъгъла на Щайн и Рединг останаха само маски с петна от сироп, една полузаредена камера, празна кутия и пълен разгром. Хората ги бяха изоставили.
Брет започна да раздига. Франки задърпа конците си. Какво пък толкова, нека се разглоби. Пространството на сърцето й вече бе разбито…