Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— Добре, момче, остави го. Ще видим какво може да се направи.
— Кога да мина?
— Може и утре.
При тази новина очилатият се посъвзе. Не му се стори странно, че при всички тези мотори наоколо неговият ще е готов още утре.
Поло завъртя ключа и любимото му Kawazaki ревна отново. От ауспуха излезе гъста струя дим, оборотите се качиха светкавично. Подаде газ два-три пъти, после се усмихна като дете.
Радостта му помръкна, когато чу сметката. Едва успя да плати. Естествено, не получи фактура.
— И внимавай, Поло. Карай полека.
— Вярно, да му се не види! Довечера е състезанието.
Серджо ги погледна със завист.
— Блазе ви, момчета! Какво не бих дал да покарам и аз…
— Ами ела с нас.
— Не мога, минаха вече десет години. Сига там ли е още?
— Разбира се. Все си е там.
— Много поздрави му кажете. Що пари е изкарал от мен…
— Ами както решиш. Ако ти се идва, знаеш къде сме.
Поло и Степ се отдалечиха надолу по тясната уличка, а Серджо си влезе в гаража. Погледна старите снимки, които беше налепил по стената. Спомни си как се състезаваше в Парниците. Как се шегуваха със Сига и момчетата. Беше непобедим! Сети се и какво му каза веднъж един негов приятел: „Да пораснеш — това значи да не вдигаш вече до двеста.“ Явно беше пораснал. Сега имаше отговорности — семейство, дете… Той се приближи до стария касетофон на масата и пак мушна касетката. Имаше само една и от години все нея слушаше: „Може би баща ми и майка ми, кой знае, може би са искали не мен, а друго дете…“
Мариолино се наведе над боксера:
— И какво му е на тоя хубавец?
— Ти пък! Не видя ли какъв лигльо ни го докара, натиснал това лостче и колелото блокирало! Абсолютно нищо му няма, освободи лоста и смени маслото.
Мариолино запуфтя безпомощно, няколко минути търси проклетия лост. Среджо поклати глава. Така си е, като станеш баща, не караш с двеста. А ако синът ти е Мариолино, изобщо не караш.
— Къде тръгна сега?
— Да купя Батисти. Време е да я сменим тая касета.
17.
Пред изхода на лицея спряха десетки коли, други засвириха с клаксони и настъпи обичайната обедна врява. Една от майките реши да мръдне голфа си малко напред, включи двигателя и се вмъкна между контейнерите за боклук, но положението не се подобри и чакащите продължиха да надават вой. Няколко елегантни жени невъзмутимо се гримираха зад волана, друга ровеше в торбите с покупки, за да си отчупи парче хляб, трета нагъваше кашкавал, а някаква превзета госпожа гризеше пълнозърнест сухар. Полицаят Доси се разходи между колите и подкани няколко дами да се преместят. Една свадливка за малко да си изпроси глоба. Голяма лисица беше тоя Доси, заяждаше се само с грозните майки, а на красивите все се подмазваше. Оплакваха се, че ги сваля.
Пристигнаха няколко мотоциклета и спряха точно пред стълбището. В този момент се появи Рафаела. Намери едно тясно местенце срещу бензиностанцията и вкара там своето Peugeot 205. Паломби я позна, но реши да се слее с тълпата.
Темата на деня беше рожденият ден на Роберта. Препатили момчета разказваха своята версия за драматичния му финал. Брандели се присъедини към групата.
— О, Кико, как си?
— Екстра — излъга той. В това вече беше експерт.
Какво ли не измисли тая сутрин, когато баща му си видя беемвето… Историята с кражбата изобщо не мина. „Той не вярва, обаче ще му докажа! — зарече се Кико. — Ще намеря тия гадове и ще подам жалба срещу тях, ето това ще направя! Все някъде ще се засечем.“
Желанието му се сбъдна веднага — Степ и Поло се появиха с пълна скорост иззад завоя, изпревариха колоната от автомобили и спряха на няколко метра от Кико. Той се завъртя на 180 градуса, яхна веспата си и забягна накъдето му видят очите. Няколко момчета последваха мъдрото му решение.
Степ запали цигара и се обърна към Поло:
— Сигурен ли си, че е тук?
— Да бе, нали го прочетох в бележника й. Разбрахме се да отидем заедно на обяд.
— Виж го ти! Няма пукната пара, а ходи по ресторанти!
— Ти пък какво искаш, не ти ли донесох закуска?!
— Голяма работа, два мижави сандвича.
— Всеки ден по два сандвича си е цифра! И освен това тя ще ме черпи.
— Охо, значи си свалил богата кифла! Готина ли е?
— Не е зле, само малко е чалната.
— Има си хас! Щом се е хванала с теб, или е чалната, или е някой вампир!