Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
— Беше страхотно.
Очите на Мат се озариха за първи път тази сутрин. Той разказа на сестра си за срещата си с Дани Макгуайър и неочакваното развитие в случая с Дидие Анжу, как Ирина бе оставила всичките пари на мъжа на организация за детска благотворителност, точно както бяха постъпили и другите вдовици.
— Знам, че убиецът е същият, който е заклал баща ни. И съм почти сигурен, че и Макгуайър го знае, макар да не е склонен да обещава много.
Клеър се намръщи.
— Андрю Джейкс не беше нашият баща. Татко си беше нашият баща. Джейкс просто е бил донор на сперма.
Мат се стресна от гнева й.
— Добре. Може и така да е. Но не е заслужавал някакъв психопат да му отреже главата и да се измъкне безнаказано.
— Може пък и да го е заслужавал — възрази Клеър докато зареждаше миялната. — Може да е бил гадно копеле. Може всичките убити да са били такива — добави тя и се обърна с лице към брат си. — Вече изгуби жена си, Мат. Мама ти е ядосана. Аз също. Разорен си. Не е ли време да се откажеш от това тичане за зелен хайвер и да си оправиш живота? Ако три полиции и Интерпол са се провалили в разкриването на тези убийства, какво те кара да мислиш, че ти ще се справиш?
— По-умен съм от тях — ухили се Мат и си спечели враждебен поглед от сестра си.
Знаеше, че Клеър е права. Трябваше да си намери добре платена работа, и то скоро, ако искаше да оцелее след развода и да запази покрива над главата си. Това нямаше да му попречи да работи и над документалния си филм и да поддържа връзка с Дани Макгуайър. Просто не можеше да позволи на неразрешените убийства да го поглъщат както досега.
Телефонът звънна. И двамата се вторачиха в него, като мислеха едно и също: Ракел.
— Запази спокойствие — предупреди го Клеър. — Не й крещи. И не плачи.
Мат вдигна слушалката с разтреперана ръка.
— Ало?
Гласът на Дани Макгуайър звучеше далечен и слаб, но вълнението му бе повече от очевидно.
— Стана още едно убийство. Снощи, в Хонконг.
— Нашият човек ли е?
— Същият метод на действие — отговори Дани. — Изнасилване, завързани заедно жертви. Убитият е възрастен мъж на име Майлс Баринг.
Мат замълча за миг. Нужни му бяха няколко секунди, за да осмисли новината. Убиецът не само беше някъде навън, но и ставаше все по-дързък и активен. От последното му престъпление бе изминала едва година, а сега той нападаше отново, макар и в другия край на света. Сякаш знаеше, че го наблюдава човек, който е сглобил парченцата от мозайката. След десет дълги години той сега играе пред публика, помисли си Мат. Играе за мен.
— Къде е вдовицата?
Въодушевлението в гласа на Дани Макгуайър не можеше да се сбърка.
— Това е най-добрата част. Хонконгската полиция я пази. Звъннах на човека, който отговаря за случая, и му съобщих какво е станало с останалите съпруги. Лиза Баринг няма да изчезне никъде.
Мат затвори със замаян поглед.
— Кой беше? — попита Клеър. — Предполагам, че не е била Ракел, нали?
— А? Не — разсеяно отговори Мат. — Трябва да си събера багажа.
— Да си събереш багажа? — изумено се вторачи в него Клеър. — Матю! Не чу ли и дума от това, което ти казах?
Мат се приближи до сестра си и я целуна по бузата.
— Чух. И съм съгласен с всичко. Ти си абсолютно права и обещавам да си потърся работа веднага щом се върна от Азия. Междувременно, как си с времето? Можеш ли да ме закараш до летището?
Втора част
13.
Хонконг не приличаше на нищо, което Мат Дейли бе виждал преди.
Той се смяташе за космополит. Не като Джеймс Бонд, разбира се. Никой не би могъл да го нарече изискан и опитен. В повечето дни за него бе успех да обуе два еднакви чорапа. Но пък и не беше момче от Средния запад, което никога не се е сблъсквало с други култури. Може да бе израснал в малко градче, но бе живял в Ню Йорк и бе пътувал из Европа и Южна Америка като младеж. Но въпреки това Хонконг го изпълни с искрено благоговение.
Сентрал, основният търговски район на острова, бе пълен с небостъргачи, толкова високи, че правеха Манхатън да прилича на лилипут. Лан Куай Фонг, кварталът на нощния живот и червените фенери, блестеше, пищеше и вонеше. Тесните му улички бяха претъпкани с най-странните типове, които човек можеше да си представи: жонгльори джуджета, безръки танцьори, слепи травестити и ококорени американски моряци, жадно поглъщащи гледките. Кварталът напомни на Мат за Венис Бийч, умножен по хиляда. Всъщност целият Хонконг беше такъв — интензифициран. Тревата в Новите територии бе толкова зелена, че приличаше на нарисувана. В Ню Йорк и Лондон пазарските улици бяха оживени. Тук бяха претъпкани, наблъскани с хора като гниещ труп, покрит с червеи. Впечатлението на Мат бе за град, където всичко се случваше в излишък. Шумовете бяха по-силни, светлините — по-ярки, а дните — по-дълги, очевидно безкрайни. Забрави за Ню Йорк. Хонконг бе „градът, който никога не спеше“. След седмица Мат не можеше да реши дали го харесва, или мрази.