Домът на Хадес

Кръв! Пушки! Бум-бум-бум!

Рим! Война! Ра-та-та-та!

— Млъкнете! — нареди Франк.

Бе невероятно, но гласовете се подчиниха.

Добре — помисли си Франк.

Може би щеше да успее да постави тези досадни минибогове под контрол. Може би днес му беше ден.

Надеждата му обаче угасна веднага щом излезе на палубата.

— Какви са тези неща? — попита Хейзъл.

Арго II бе кацнал на един претъпкан пристан. От едната му страна имаше канал, широк около половин километър, а от другата му страна се бе ширнала Венеция. Градът бе изключително пъстър с червените керемидени покриви на къщите, металните куполи на църквите, високите кули и избелелите от слънцето сгради, боядисани в цветовете на сладкиши — червени, бели, охра, розови и оранжеви.

Навсякъде имаше статуи на лъвове — на пиедестали, по праговете, по портиците9 на големите сгради. Като видя всички тези скулптури, Франк реши, че лъвът явно е символ на града.

Там, където трябваше да се намират улиците, имаше зелени канали, всеки от които бе задръстен с моторници. По доковете имаше пътеки, по които туристи пазаруваха от магазини и сергии. Не липсваха и кафенета. Франк бе сметнал Рим за препълнен с туристи, но това тук си беше чиста лудост.

Хейзъл и останалите му приятели обаче не обръщаха внимание на града. Те се бяха събрали на перилата на десния борд заради дузините странни космати създания, които обикаляха тълпите.

Всяко от чудовищата бе с размера на крава с приведен гръб като на сакат кон. Имаха сплъстена сива козина и черни подковани копита. Главите им изглеждаха твърде тежки за телата, а длъгнестите им напомнящи мравояди муцуни душеха по земята. Гъстите им сиви гриви напълно скриваха очите.

Франк видя как едно от съществата се разхожда по пътеката, като души и облизва паважа с дългия си език. Туристите му правеха път, без да му обръщат внимание, а няколко дори го погалиха. Франк се запита как може смъртните да са толкова спокойни. Образът на съществото потръпна и за момент се превърна в дебел стар бийгъл.

— Смъртните ги смятат за бездомни кучета — изсумтя Джейсън.

— Или за нечии домашни любимци — отвърна Пайпър. — Татко беше снимал филм за Венеция и си спомням как каза, че там навсякъде има кучета. Венецианците обичат кучетата.

Франк се намръщи. Непрекъснато забравяше, че бащата на Пайпър е холивудската звезда Тристан Маклийн. Тя не говореше много за него и изглеждаше като съвсем земно момиче. Това радваше Франк. Последното нещо, което им трябваше, бяха папараци, които да заснемат всичките му провали.

— Но какво са те? — повтори той въпросът на Хейзъл. — Приличат на прегладнели крави с козина на овчарско куче.

Зачака някой да го просветли, но никой нямаше представа.

— Може пък да са безобидни — предположи Лио. — Вижте, че не обръщат внимание на смъртните.