Чаровник по рождение

Баща й вдигна глава.

– Какви ги говориш? Вече и без това изпусна една седмица в училище. Момичето вирна брадичка.

– Лятната ваканция започва следващата седмица, а аз съм написала всички реферати. Ава ще ги предаде.

Очевидно Джак напълно бе забравил за това, но се опита да го прикрие.

– Леля Гейл те очаква. Записала ви е за онзи лагер и двете с братовчедка ти заминавате след две седмици.

– Не искам да ходя на лагер! Там е тъпо и Тринити ще подучи всички да ми се подиграват. – Пусна на пода розовото яке и раницата. По страните й избиха яркочервени петна. – Ако се опиташ да ме накараш да отида насила, аз ще… просто отново ще избягам. И този път няма да ме откриеш.

Неочакваното непокорство на дъщеря му стъписа Джак, но Блу не беше изненадана. Та нали същото това момиче беше успяло да стигне от Нашвил до фермата на брат си, при това посред нощ. Мускулите на Дийн се напрегнаха под тениската и Блу разтри с пръсти гръбнака в основата на кръста му.

Джак затвори телефона.

– Виж, Райли, разбирам, че напоследък ти беше много тежко, но скоро всичко ще се оправи.

– Как?

Рок идолът явно не беше в свои води и се чувстваше странно, но се постара да си придаде компетентен вид.

– Времето лекува всичко. Все някога болката ще стихне. Зная, че обичаше майка си и…

– Не я обичах! – избухна Райли. – Тя ме смяташе за грозна и глупава и обичаше само Тринити!

– Това не е вярно – отрече Джак. – Тя много те обичаше.

– А ти откъде знаеш?

– Ами аз… просто зная и това е – заекна Джак. – И повече не желая да слушам. Ти и без това причини достатьчно неприятности и ще правиш това, което ти кажа.

– Не, няма – заяви момичето. Очите й бяха сухи, а ръцете стиснати в юмруци. – Ще се самоубия, ако ме заставиш да се върна. Ще го направя! Зная къде са хапчетата на мама. Както и на леля Гейл. Ще изгълтам всичките. И… и ще си прережа вените като по-голямата сестра на Макензи. И ще умра!

Лудия Джак се втренчи сащисано в дъщеря си. Дийн пребледня, а Ейприл подръпваше нервно сребърните си пръстени. Райли избухна в плач и се спусна към нея.

– Моля те, Ейприл! Позволи ми да остана с теб. – Ейприл инстинктивно я прегърна.

– Ейприл не може да се грижи за теб – възрази Джак сърдито. – Тя си има работа.

По страните на Райли се стичаха сълзи. Беше приковала поглед в панделката на горнището на по-възрастната жена, но говореше на баща си.

– Тогава ти остани. Остани и се грижи за мен.

– Не мога.

– Защо не? Можеш да останеш за две седмици – храбро предложи Райли и погледна умолително към Ейприл. – Ти нямаш нищо против, нали, Ейприл? Ако той остане за две седмици?

– Пристъпи нерешително към баща си. – Ти нямаш концерти или други ангажименти до септември. Чух те, когато каза, че имаш нужда да заминеш някъде, за да поработиш над новите си песни. Можеш да работиш тук. Или в малката къща на Ейприл. Там няма никой и е много тихо. Би могъл да напишеш новите си песни там.

– Малката къща не е моя, Райли – тихо вметна Ейприл. – На Дийн е. Както и тази къща. Брадичката на Райли затрепери. Откъсна поглед от Ейприл и го заби в гърдите на Дийн. Блу усети как пламти кожата му под тениската.

– Зная, че съм дебела и всичко останало – едва чуто промълви момичето. – Зная, че не ме харесваш, но аз ще бъда тиха и послушна, татко също. – Повдигна огромните си измъчени очи и този път ги впи право в Дийн. – Когато пише песни, той не обръща внимание на никого. Няма да те притеснява или да ти пречи. А аз дори мога да помагам. Например ще чистя и ще мия съдовете.

– Дийн стоеше вцепенен, а Райли завърши през сълзи: – Или… ако имаш нужда… някой да хвърля топката, за да тренираш… и разни други работи… аз може да опитам…

Дийн стисна очи. Като че ли почти не дишаше. Джак отново отвори телефона си.

– Не искам да слушам повече. Идваш с мен.

– Не, няма!

Дийн се отдръпна от Блу. Когато заговори, гласът му пресекваше, сякаш се пукаше лед.

– Не можеш ли да отделиш на момичето две шибани седмици от великия си звезден график? Райли замря. Ейприл вдигна бавно глава. Джак не помръдна.

– За бога, майка й съвсем наскоро е умряла! Тя има нужда от теб. Или ще избягаш и от нея? – Дийн осъзна какво бе изрекъл и излетя от кухнята. Толкова силно затръшна вратата, че стъклата на прозорците над мивката издрънчаха.

В единия ъгъл върху челюстта на Джак заигра мускул.

– Добре, Райли, имаш една седмица. Една, не две. Очите на Райли се разшириха.

– Наистина ли? Мога да остана? И ти ще останеш тук с мен?

– Първо ще се върнем в Нашвил, за да вземем багажа ти. И ще трябва да ми обещаеш, че никога повече няма да се опитваш да избягаш.

– Обещавам!

– Ще се върнем в понеделник. И се постарай да спазиш обещанието си, защото ако още веднъж извъртиш подобен номер, ще те изпратя да учиш в Европа, на място, откъдето няма да ти е толкова лесно да избягаш. Не се шегувам, Райли.

– Няма! Обещавам!

Джак пъхна мобилния телефон в джоба си. Райли огледа кухнята, сякаш я виждаше за пръв път. Ейприл пристъпи до Блу.

– Върви да видиш дали Дийн е добре – помоли тихо.