Чаровник по рождение
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #7
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Чаровник по рождение». Краткое содержание книги:
Блу Бейли е тръгнала на мисия – да убие бившето си гадже. Или поне да го нарани сериозно. А колкото до бобърския костюм, в който се е напъхала… Нейна ли е вината, че животът продължава да й хвърля изненадващи пасове? Като например една скъпа, черна спортна кола да спре на магистралата и от нея да слезе гръцки бог…
– Разбирам колко си изкушен да размениш своя ванкуиш за тази интересна находка – рече тя, – но аз определено съм против.
Той отпусна ръце и вдигна глава към нея. В погледа му се четеше мрачно отчаяние.
– Става все по-добре и по-добре, нали?
– Няма нищо по-ефикасно за повишаване на адреналина от една мажа драма – обяви младата жена бодро, обуздавайки желанието си отново да го прегърне през кръста. – Джак каза на Райли, че ще остане една седмица – додаде тихо. – Но за уикенда ще я заведе в Нашвил. Ще видим дали той ще се върне.
Лицето на Дийн се сгърчи.
– Мамка му, как се случи всичко това? През всичките тези години го държах далеч от мен, а ето че сега само за няколко секунди всичко прецаках.
– Мисля, че беше чудесен – възрази тя. – И забележи, че това го казва човек, който обича да изтъква недостатъците ти.
По лицето му нямаше дори помен от усмивка. Той изрита ядно ръждясалата броня.
– Да не мислиш, че направих услуга на Райли?
– Така мисля. Ти се застъпи за нея.
– Само й навлякох още неприятности. Джак не го е грижа за нищо друго, освен за кариерата му. И сега, по моя вина, Райли я очаква поредното разочарование.
– Тя е прекарала с него много повече време, отколкото ти, така че вероятно го познава доста добре. Не ми се вярва да очаква много от него.
Дийн грабна едно парче изгнило дърво и го метна в каросерията на пикапа.
– По-добре кучият син да не ми се мярка много пред очите. Не искам да имам нищо общо с него.
– Сигурна съм, че той най-малко иска да демонстрира присъствието си тук. – Тя се поколеба, чудейки се как по-точно да се изрази, но Дийн я изпревари.
– Да не мислиш, че не съм разбрал, че аз съм истинската причина, заради която тя иска да остане тук? Момичето много отдавна се е отказало от Джак. Трябваше да си замина в мига, в който видях Ейприл да излиза през входната врата.
На Блу не й се искаше той да си спомни за ролята, която тя бе изиграла, за да го накара да остане във фермата. Потърка с пръст ръждата.
– Нека да погледнем на нещата откъм положителната страна.
– О, хайде, давай. Направи го, и то по-бързо.
– Сега за пръв път в живота ти твоите родители са заедно. Това е забележително.
– Не си въобразяваш, че ще последва някакво трогателно помирение, нали?
– Не. Но може би ще успееш да погребеш няколко призрака от миналото. Жестоката истина е, че те са твоето семейство, за добро или лошо.
– Много грешиш. – Младият мъж започна да събира боклуците, изпопадали наоколо, и да ги трупа на купчина. – Моето семейство е отборът. И е така, откакто започнах да играя футбол. Ако сега вдигна телефона и кажа само една дума, съм сигурен, че десетина души ще хванат първия самолет, без да задават въпроси. Колко души могат да се похвалят, че роднините им ще сторят същото?
– Няма вечно да играеш футбол. Какво ще стане после?
– Няма значение. Те пак ще бъдат до мен. – Той изрита оста на пикапа. – Освен това дотогава има още много време.
Не чак толкова, помисли си Блу. Докато се усети, вече ще е сред ветераните в отбора.
Отнякъде се разнесе писклив кучи лай. Блу се озърна през рамо и видя мръсна бяла пухкава топка да се промъква между треволяците. Като ги видя, създанието се спря. Миниатюрните му уши щръкнаха и лаят му стана още по-яростен. Козината му висеше на сплъстени валма и обрамчваше малкото му личице, а по крачетата му висяха бодливи трънки. Опитното око на Блу определи породата на бездомното кутре като някакъв вид мелез на малтийска болонка. Подобно куче би трябвало да се казва Бонбон и да се кипри с розова панделка на главата. Но изглежда, отдавна никой не бе глезил това малко създание.
Дийн се отпусна на едно коляно.
– Откъде се взе, приятелче?
Кутрето се умълча и го изгледа подозрително. Дийн протегна ръка с дланта нагоре.
– Истинско чудо е, че не те е изял някой койот.
Палето наклони глава, сетне пристъпи предпазливо към него, за да го подуши.
– Не е типично фермерско куче – заключи Блу.
– Обзалагам се, че някой го е изоставил. Просто го е изхвърлил от колата и е отпратил. – Опипа мръсната козина. – Няма каишка. Нали това се случи, готин? – Погали го отстрани. – Ребрата му стърчат. Откога не си ял? Бих искал да остана пет минути насаме в някоя тъмна алея с този, който ти е причинил това.
Нещастното създание се претърколи по гръб и разтвори крака… оказа се не „той", а „тя". Блу се втренчи в малката уличница.
– Поне накарай Дийн да се потруди за това благоволение.
– Не обръщай внимание на Бо Пийп. Тя е зажадняла за секс и това я прави злъчна. – Дийн почеса мръсното хлътнало коремче на кучето. – Хайде ела, готина. Да ти намерим нещо за ядене. – Потупа за последен път животното и се изправи.
Блу се затътри след двойката.
– Щом веднъж нахраниш куче, то става твое до гроб.
– И какво от това? Една ферма се нуждае от куче.
– От овчарка или бордър коли. Това не е селско куче.
– Добрият фермер Дийн смята, че всеки има право да получи шанс в живота си.
– Нека те предупредя за нещо! – извика тя зад гърба му. – Такива кучета са подходящи за гейове, така че ако не искаш да се разкриеш…
– Ще те предам на полицията.
Поне нещастното пале успя да отвлече Дийн от домашната драма и Блу продължи да го разсейва, разменяйки си остроти с него, докато стигнаха до предния двор.
Нямаше и следа от пикапите и товарните камионетки, които би трябвало да са задръстили алеята за коли. Никакви удари на чукове или вой на мощни бормашини не заглушаваха песните на птиците.
– Странно, какво става тук? – намръщи се младият мъж.
От къщата излезе Ейприл с телефон в ръка. Кучето я приветства с яростен лай.
– Млък! – заповяда Дийн. Животното тутакси разпозна господаря и млъкна. Дийн огледа двора. – Къде са всички?
Ейприл слезе от верандата.
– Изглежда, са сполетени от тайнствена болест.
– Всички?
– Очевидно.
Блу започна да сглобява парчетата на пъзела и получената картинка никак не й се понрави.
– Това не е, защото… Не, сигурна съм, че не е.
– Бойкотират ни. – Ейприл вдигна ръка. – Как успя толкова да вбесиш онази жена?
– Блу е постъпила съвсем правилно – заяви Дийн остро. Райли изтича на верандата.
– Чух кучешки лай! – Като я видя, глупавото пале направо пощуря. Тя се спусна тичешком по стъпалата, но забави ход, когато наближи животното. Клекна и протегна ръка също като Дийн. – Здравей, кученце.
Мръсната пухкава топка я огледа подозрително, но великодушно й позволи да я погали. Райли погледна към Дийн и смръщи вежди в привичната си тревожна гримаса.
– Твое ли е?
Той се замисли за миг.
– Защо не? Когато отсъствам, за къщата ще се грижи икономка.
– Как се казва?
– Това е улично куче. Няма име.
– Може ли… да го кръстя…? – Огледа кученцето. – Може би Пъфи?
– Аз, ъ, си мислех за нещо като Килър. Райли се втренчи замислено в палето.
– На мен повече ми прилича на Пъфи – заяви накрая.
Най-после Блу не издържа и сърцето й омекна. Повече не можеше да се преструва, че не понася симпатичното животинче.
– Хайде, да намерим нещо за хапване за Пъфи – предложи младата жена.
– Свържи се с предприемача – каза Дийн на майка си. – Искам да говоря с него.
– Опитвам се. Не ми вдига.
– Тогава може би ще се наложи лично да го посетя.
***
Ейприл искаше Пъфи да бъде прегледана от ветеринар и ваксинирана и някак си убеди Джак да вземе кучето, когато двамата с Райли потеглят за Нашвил. Блу тайно се съмняваше, че наличието на куче в къщата ще се превърне в проблем. Въпреки обещанието на Джак, тя не
вярваше, че той ще удържи на думата си и ще доведе обратно Райли. Затова, преди да тръгнат, прегърна още веднъж момичето.